Окончателно: ГЕРБ-СДС е първа политическа сила

ГЕРБ-СДС печели предсрочните парламентарни избори у нас, с 2% преднина пред втория ПП-ДБ. Това става ясно от обявените от ЦИК резултати при 100% обработени протоколи. За ГЕРБ-СДС са гласували 669 361 избиратели, което е 26.51%. Коалицията ПП-ДБ са подкрепили 619 592 избиратели (24.54%).

Общо 6 партии ще влязат в новия парламент, тъй като са преминали 4-процентната бариера. За "Възраждане" са гласували 357 167 избиратели (14.15%). На четвърто място се нарежда ДПС, подкрепено от 346 437 гласоподаватели (13.72%). 225 814 избиратели (8.94%) са подкрепили БСП за България, а 103 641 (4.11%) са подкрепили "Има такъв народ". Извън народното събрание остава представената в последния парламент партия "Български възход", спечелила едва 3.08% от гласовете (77 804). Заявилата шумни амбиции за място в парламента коалиция "Левицата!" също остана под 4-процентната бариера с 56 453 гласа (2.24%).

И при този парламентарен вот над 4% от избирателите са гласували с "Не подкрепям никого" - 108 842.

Най-значителна подкрепа от чужбина отново е получило ДПС - 62 910 гласа или 36.75%. На голяма подкрепа от българите зад граница се радва и ПП-ДБ - 26.76% (45 806 гласа). Трето място от вота на сънародниците ни в чужбина получава "Възраждане" - 16.48% (28 211 гласа). Следват ГЕРБ-СДС - 8.32% (14 251 гласа), ИТН - 5.15% (8 815 гласа), БСП - 2.09% (3 579 гласа), "Български възход" - 1.35% (2 307 гласа), "Левицата!" - 0.91% (1 552 гласа). С "Не подкрепям никого" извън страната са гласували 4 543 души.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.