Окончателно: ГЕРБ-СДС е първа политическа сила

ГЕРБ-СДС печели предсрочните парламентарни избори у нас, с 2% преднина пред втория ПП-ДБ. Това става ясно от обявените от ЦИК резултати при 100% обработени протоколи. За ГЕРБ-СДС са гласували 669 361 избиратели, което е 26.51%. Коалицията ПП-ДБ са подкрепили 619 592 избиратели (24.54%).

Общо 6 партии ще влязат в новия парламент, тъй като са преминали 4-процентната бариера. За "Възраждане" са гласували 357 167 избиратели (14.15%). На четвърто място се нарежда ДПС, подкрепено от 346 437 гласоподаватели (13.72%). 225 814 избиратели (8.94%) са подкрепили БСП за България, а 103 641 (4.11%) са подкрепили "Има такъв народ". Извън народното събрание остава представената в последния парламент партия "Български възход", спечелила едва 3.08% от гласовете (77 804). Заявилата шумни амбиции за място в парламента коалиция "Левицата!" също остана под 4-процентната бариера с 56 453 гласа (2.24%).

И при този парламентарен вот над 4% от избирателите са гласували с "Не подкрепям никого" - 108 842.

Най-значителна подкрепа от чужбина отново е получило ДПС - 62 910 гласа или 36.75%. На голяма подкрепа от българите зад граница се радва и ПП-ДБ - 26.76% (45 806 гласа). Трето място от вота на сънародниците ни в чужбина получава "Възраждане" - 16.48% (28 211 гласа). Следват ГЕРБ-СДС - 8.32% (14 251 гласа), ИТН - 5.15% (8 815 гласа), БСП - 2.09% (3 579 гласа), "Български възход" - 1.35% (2 307 гласа), "Левицата!" - 0.91% (1 552 гласа). С "Не подкрепям никого" извън страната са гласували 4 543 души.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.