Окончателно: ГЕРБ-СДС спечели парламентарните избори

ГЕРБ-СДС печели предсрочните парламентарни избори у нас, с почти 8% преднина пред втория ДПС. Това става ясно от обявените от ЦИК резултати при 100% обработени протоколи. За ГЕРБ-СДС са гласували 530 602 избиратели, което е 24.7%. ДПС са подкрепили 366 562 избиратели (17.07%), за ПП-ДБ са гласували 307 848 (14.33%), а за "Възраждане" са дали гласа си 295 915 души (13.78%).

Общо 7 партии ще влязат в новия парламент, тъй като са преминали 4-процентната бариера. На пето място се нарежда БСП за България, подкрепена от 151 557 гласоподаватели (7.06%). 127 986 избиратели (5.96%) са подкрепили "Има такъв народ", а 99 852 (4.65%) са се доверили на"Величие".

Под прага от 4% са "Меч", "Синя България", "Солидарна България" и "Център". Само с няколко гласа ВМРО не успява да мине прага от 1% и остава на 0.99%.

63 911 от избирателите са гласували с "Не подкрепям никого".

Най-значителна подкрепа от чужбина отново е получило ДПС - 44 689 гласа или 31.74%. На голяма подкрепа от българите зад граница се радва ПП-ДБ - 19.69% (27 725 гласа). Трето място от вота на сънародниците ни в чужбина получава "Възраждане" - 14.01% (19 720 гласа). С "Не подкрепям никого" извън страната са гласували 2 767 души.

Във Област Варна, победители са ГЕРБ-СДС с 30.38%, следвани от "Възраждане" - 16.83% и , ПП-ДБ, са трети - с 15.05%. Четвърти са "Има такъв народ" с 7.30% от гласовете на варненци. На пето място гласоподавателите класираха "Величие" с 5.85%, които изпреварват ДПС и БСП за България, които са съответно шести и седми.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.