Осем общини в област Варна преизбраха кметове на ГЕРБ на първи тур

Кметове на ГЕРБ са избрани за нов мандат в 8 общини на област Варна сочат данни на ЦИК при 100% обработени протоколи. В рекордния си седми мандат ще встъпи кметът на община Аксаково Атанас Стоилов, който заслужи 73,57% от одобрението на избирателите.

Четвърти пореден мандат начело на община Ветрино спечели Димитър Димитров с 69,98%.

Третите си мандати заслужиха кметът на Девня Свилен Шитов с 82,87%, кметът на Долни Чифлик - Красимира Атанасова - с 81.23%, кметът на Белослав - Деян Иванов - с 74,53%, както и рекордьорът по одобрение на първия тур в област Варна - Георги Георгиев от Дългопол, за когото са гласували 87,20% от жителите на общината с право на глас. Начело на община Бяла за втори път застава Пеньо Ненов, спечелил 50,90% от вота на гражданите. В Суворово също заложиха на предишния кмет Даниел Йорданов, който заслужи 85.59% от гласовете.

Балотаж освен във Варна, ще има също в Аврен, Вълчи дол и Провадия.

За кметското място в Аврен на балотажа ще спорят досегашният кмет Емануил Манолов от ГЕРБ, заслужил 47.26% от одобрението на гражданите на първи тур и Симеон Костадинов, подкрепен от ИТН, Левицата и ВМРО - БНД, получил 20.47% от гласовете.

Балотажът във Вълчи дол ще е между досегашния кмет Георги Тронков от ГЕРБ с 45.43% и Калоян Цветков от Местна коалиция "Свобода" (БСП за България, ИТН, ВМРО-БНД, "Левицата", ПП "Величие", ПП "Партия Консервативна България", ПП "Български Земеделски Народен Съюз") с 30.27%.

Балотажът за кметския пост в Провадия ще противопостави Димо Димов от ГЕРБ, заслужил 27.91% от гласовете на първи тур и Анатоли Атанасов от БСП за България с 21.37%.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.