Президентът подава оставка

Румен Радев подава оставка като президент. Това обяви той в специално обръщение към българския народ. 

"Преди девет години Вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 година. Чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия. Заедно преживяхме редица кризи. Атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства. Да отстоявам държавния и обществен интерес", припомни той в обръщението си. 

Румен Радев изтъкна, че това е последната му реч като държавен глава. 

"Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. Бих желал на първо място да поискам прошка. Времето подложи вашето доверие на изпитание, затова ви благодаря за търпението. Отчитам свои грешки, съзнавам какво не успях да свърша. Но тъкмо вярата ми, че ще го постигнем, е един от основните мотиви за моето решение", поясни той. 

Радев изтъкна някои важни за обществото въпроси: 

"В тези девет години България приключи процеса по своята европейска интеграция, за който работеха усилено всички редовни и служебни правителства. Вече сме членове на Шенген и еврозоната - хоризонт, заложен от обществото ни още в края на 90-те години. Въпросът е: Защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение? Защо българите спряха да гласуват? Защо хората не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието? Защо гражданите на два пъти заляха площадите? Защо в европейска България голям процент от хората се чувстват бедни, а още по-голяма част живеят в несигурност".

И отговори:

"Отговорът е в порочния управленски модел. Той има външните признаци на демокрацията, но функционира по механизмите на олигархията. Политиката се случва извън институциите. Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание".

По думите му някои политици поставят мирния живот на българите под въпрос.

“Време е да сложим край на примирението”, заяви Румен Радев. Той благодари на всички, "които са му вдъхвали кураж", благодари на екипа си и съпругата си.

"Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. Държа да отбележа, че за тези 9 години показахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава и искам да й благодаря за подкрепата през всички тези девет години", каза още Радев. 

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.