Президентът подава оставка

Румен Радев подава оставка като президент. Това обяви той в специално обръщение към българския народ. 

"Преди девет години Вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 година. Чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия. Заедно преживяхме редица кризи. Атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства. Да отстоявам държавния и обществен интерес", припомни той в обръщението си. 

Румен Радев изтъкна, че това е последната му реч като държавен глава. 

"Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. Бих желал на първо място да поискам прошка. Времето подложи вашето доверие на изпитание, затова ви благодаря за търпението. Отчитам свои грешки, съзнавам какво не успях да свърша. Но тъкмо вярата ми, че ще го постигнем, е един от основните мотиви за моето решение", поясни той. 

Радев изтъкна някои важни за обществото въпроси: 

"В тези девет години България приключи процеса по своята европейска интеграция, за който работеха усилено всички редовни и служебни правителства. Вече сме членове на Шенген и еврозоната - хоризонт, заложен от обществото ни още в края на 90-те години. Въпросът е: Защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение? Защо българите спряха да гласуват? Защо хората не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието? Защо гражданите на два пъти заляха площадите? Защо в европейска България голям процент от хората се чувстват бедни, а още по-голяма част живеят в несигурност".

И отговори:

"Отговорът е в порочния управленски модел. Той има външните признаци на демокрацията, но функционира по механизмите на олигархията. Политиката се случва извън институциите. Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание".

По думите му някои политици поставят мирния живот на българите под въпрос.

“Време е да сложим край на примирението”, заяви Румен Радев. Той благодари на всички, "които са му вдъхвали кураж", благодари на екипа си и съпругата си.

"Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. Държа да отбележа, че за тези 9 години показахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава и искам да й благодаря за подкрепата през всички тези девет години", каза още Радев. 

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.