Станаха ясни номерата на партиите и коалициите за местния вот

Чрез жребий в Централната избирателна комисия бяха определени поредните номера на партиите и коалициите, под които те ще фигурират в бюлетините за гласуване в изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври. 

Парламентарно представените партии са наредени по следния начин:

БСП - номер 1, ГЕРБ - номер 7, ИТН - номер 21, "Възраждане" - 42, ДПС - номер 57, а ПП-ДБ - номер 66, информира БНТ.

За вота са регистрирани 58 партии и 9 коалиции. До утре ще приключи съвместната проверка на ЦИК, ГРАО, правосъдното и вътрешното министерство за валидността на регистрираните кандидати. В петък започва предизборната кампания.

Ето списъка с партиите според изтегления жребий:

1. БСП

2. Земеделски народен съюз

3. Средна европейска класа

4. ВМРО. Българско национално движение

5. Български съюз за директна демокрация

6. НДСВ

7. ГЕРБ

8. Политическо движение "Социалдемократи"

9. КП "Съединени за Пловдив"

10. "БДС. радикали"

11. "Сбор"

12. "Български глас"

13. КП "Заедно за силна община"

14. КП "Граждани за общината"

15. Движение "България на гражданите"

16. "Пряка демокрация"

17. "Правото"

18. "Български социалдемократи"

19. "Български демократичен форум"

20. "Български възход"

21. "Има такъв народ"

22. "Консервативно обединение на десницата". КОД

23. БЗНС

24. КП “Алтернатива на гражданите”

25. СДС

26. Партия на зелените

27. "Национално движение единство"

28. "Левицата"

29. Развитие за Септември и региона

30. "Ние идваме"

31. Съюз за Пловдив

32. "Обединени земеделци"

33. движение "Гергьовден"

34. "Движение за просперитет на Перник"

35. "Бъдеще за родината"

36. Българска прогресивна линия

37. Българска социалдемократическа партия

38. "Общество за нова България"

39. "Евророма"

40. "Море"

41. "ОБТ. Български лейбъристи"

42. "Възраждане"

43. Социалдемократическа партия. СДП

44. Съюз на свободните демократи

45. коалиция "България на регионите"

46. "Консервативна България"

47. Българска социалдемокрация. Евролевица

48. "Атака"

49. "Свобода"

50. Съюз на патриотичните сили "Защита"

51. "Земеделски съюз. Александър Стамболийски"

52. "Българска нова демокрация"

53. Социалистическа партия “Български път”

54. движение "Напред, България"

55. движение "Нашият град"

56. "Спаси София"

57. ДПС

58. "Новото време"

59. "Воля"

60. Национално движение за права и свободи. НДПС

61. коалиция "Неутрална България" ("Комунистическа партия на България", "Българска комунистическа партия", "Партия на българските комунисти", "Нова сила", "Русофили за възраждане на отечеството")

62. "Ред, законност, справедливост"

63. "Мир"

64. "Глас народен"

65. "Движение демократично действие. Д3"

66. коалиция "Продължаваме промяната. Демократична България"

67. "Величие"

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.