Станаха ясни номерата на партиите и коалициите за местния вот

Чрез жребий в Централната избирателна комисия бяха определени поредните номера на партиите и коалициите, под които те ще фигурират в бюлетините за гласуване в изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври. 

Парламентарно представените партии са наредени по следния начин:

БСП - номер 1, ГЕРБ - номер 7, ИТН - номер 21, "Възраждане" - 42, ДПС - номер 57, а ПП-ДБ - номер 66, информира БНТ.

За вота са регистрирани 58 партии и 9 коалиции. До утре ще приключи съвместната проверка на ЦИК, ГРАО, правосъдното и вътрешното министерство за валидността на регистрираните кандидати. В петък започва предизборната кампания.

Ето списъка с партиите според изтегления жребий:

1. БСП

2. Земеделски народен съюз

3. Средна европейска класа

4. ВМРО. Българско национално движение

5. Български съюз за директна демокрация

6. НДСВ

7. ГЕРБ

8. Политическо движение "Социалдемократи"

9. КП "Съединени за Пловдив"

10. "БДС. радикали"

11. "Сбор"

12. "Български глас"

13. КП "Заедно за силна община"

14. КП "Граждани за общината"

15. Движение "България на гражданите"

16. "Пряка демокрация"

17. "Правото"

18. "Български социалдемократи"

19. "Български демократичен форум"

20. "Български възход"

21. "Има такъв народ"

22. "Консервативно обединение на десницата". КОД

23. БЗНС

24. КП “Алтернатива на гражданите”

25. СДС

26. Партия на зелените

27. "Национално движение единство"

28. "Левицата"

29. Развитие за Септември и региона

30. "Ние идваме"

31. Съюз за Пловдив

32. "Обединени земеделци"

33. движение "Гергьовден"

34. "Движение за просперитет на Перник"

35. "Бъдеще за родината"

36. Българска прогресивна линия

37. Българска социалдемократическа партия

38. "Общество за нова България"

39. "Евророма"

40. "Море"

41. "ОБТ. Български лейбъристи"

42. "Възраждане"

43. Социалдемократическа партия. СДП

44. Съюз на свободните демократи

45. коалиция "България на регионите"

46. "Консервативна България"

47. Българска социалдемокрация. Евролевица

48. "Атака"

49. "Свобода"

50. Съюз на патриотичните сили "Защита"

51. "Земеделски съюз. Александър Стамболийски"

52. "Българска нова демокрация"

53. Социалистическа партия “Български път”

54. движение "Напред, България"

55. движение "Нашият град"

56. "Спаси София"

57. ДПС

58. "Новото време"

59. "Воля"

60. Национално движение за права и свободи. НДПС

61. коалиция "Неутрална България" ("Комунистическа партия на България", "Българска комунистическа партия", "Партия на българските комунисти", "Нова сила", "Русофили за възраждане на отечеството")

62. "Ред, законност, справедливост"

63. "Мир"

64. "Глас народен"

65. "Движение демократично действие. Д3"

66. коалиция "Продължаваме промяната. Демократична България"

67. "Величие"

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.