Три изборни дела образуваха във Варна

Две дела по жалби на кандидати за кмет на Район Аспарухово са образувани днес в Административен съд – Варна, информират от пресцентъра на институцията. Жалбоподателите – Красен С. и Сергей Хр. оспорват Решение № 259/30.10.2023 г на Общинската избирателна комисия (ОИК) Варна, с което на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получени данни от протоколите на Секционната избирателна комисия (СИК) Ивайло М. е обявен за избран на първи тур за кмет на район „Аспарухово“.

И в двете жалби се твърди, че процесното решение е незаконосъобразно и има допуснати съществени нарушения на Избирателния кодекс (ИК) при провеждане на изборния процес и отчитане на изборните резултати, като тези нарушения са довели до реална промяна на окончателния изборен резултат. Жалбоподателите считат, че в изборния процес в район „Аспарухово“ не са спазени правилата на Изборния кодекс при оформяне на протоколите на СИК, като са допуснати множество грешки и поправки, подписани от членовете не по установения ред; функцията на отделните членове в СИК в изборния ден не е била разпределена още в началото с решение, обективирано в протокол; допускани са да гласуват избиратели с придружители без нужда и без да е спазен законовият ред; присъствали са в изборното помещение и кабина кандидати извън времето за обявяване на изборния ден за открит и закрит; съществува несъответствие между копията на протоколите на СИК, раздавани на участниците и протокола, обективиращ работата на СИК.

Иска се съдът да назначи съдебна експертиза, вещото лице по която, след като извърши анализ на определените като действителни и недействителни бюлетини, да отговори на въпросите: Колко са действителните и недействителните бюлетини за избор на кмет на район „Аспарухово“? Същите съответстват ли на описаното в протоколите на СИК? Правилно ли са разпределени гласовете спрямо кандидатите? В случай, че действителните и недействителните бюлетини не съответстват на изборния резултат, установеният от експертизата такъв променя ли крайния резултат?

И в двете жалби има особено искане за спиране на оспореното решение на ОИК Варна.  

Образувано е административно дело и по жалба на Даниел Н., в качеството му на кандидат за общински съветник, участвал в местните избори на 29 октомври 2023 г., срещу  Решение № 260/30.10.2023 г. на Общинската избирателна комисия Варна /ОИК/, за обявяване на резултатите от избора и разпределението на мандатите за общински съветници само за листата на МК „Български гласъ“ /Съюз на свободните демократи. Земеделски народен съюз. Обединен блок на труда български лейбъристи. Социалдемократическа партия/.

Според жалбоподателя, Общинската избирателна комисия  неправилно приема, че е  получил само 615 валидни предпочитания /преференции/, вместо подадените, според него, 751. Даниел Н. иска от съда да обяви за недействителен избора на Антон  А. за общински съветник от листата на МК „Български гласъ“ /Съюз на свободните демократи. Земеделски народен съюз. Обединен блок на труда български лейбъристи. Социалдемократическа партия/ по процесното Решение и да върне делото като преписка на Общинската избирателна комисия Варна, за обявяването му за общински съветник.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.