В навечерието на изборите: Варненската полиция направи анализ на борбата си срещу купуването на гласове

Подробен анализ на областната дирекция по основните направления на работа за изминалата 2022 г. представи  днес старши комисар Атанас Михов пред министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, главния секретар на МВР гл. комисар Петър Тодоров, Административните ръководители на Окръжна и Районна прокуратура, председателите на Окръжен и Районен съд Варна, областния управител, зам. кмета на Община Варна, кметове и представители на 11-те общини в областта, директори и началници на други структури извън МВР на територията на областта.

Посочено бе активното противодействие на престъпността, включително и конвенционалната, както и осъществената превенция по отношение на изявения и новоустановения контингент по линия разпространение на наркотични вещества.

Във връзка с предстоящите избори бяха изведени акценти от извършения анализ на предприетите действия от проведените през предходните пет години местни, парламентарни и президентски  избори, в резултат на които е идентифициран активният контингент лица, занимаващ се с купуване на гласове. Посочени бяха установените рискови и така наречените „люлеещи“ се секции на територията на Трети МИР Варна. Бяха набелязани и конкретни мерки, свързани с опити за постигане на т.нар. корпоративен вот.

В рамките на отчета бе подчертана изградената професионална комуникация и общи усилия с Окръжна и Районна прокуратура Варна за противодействие на престъпления, свързани с ограничаването на свободно упражняване на изборните права.

Ръководния състав на МВР изказа своите благодарности към всички служители на ОДМВР Варна, спомогнали за повишения ръст на разкрити престъпления през изминалата година, спрямо предходната.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.