Варненски депутат предлага промени в Наказателния кодекс

Присъдата за хора, които превозват нелегални мигранти през границата трябва да е минимум три години затвор, без право на условна присъда. Това заяви от трибуната на народното събрание варненският депутат от ГЕРБ адвокат Бранимир Балачев, който настоява за промени в Наказателния кодекс.

Ефективните присъди за този вид престъпления в българските съдилища до момента са под 5%, разкри вътрешният министър Иван Демерджиев в отговор на питане на варненския депутат, който е член на Правната комисия в Парламента. "Българското законодателство в момента не е съобразено с актуалното ниво на обществена опасност, което деяния като каналджиство и трафик на мигранти предизвикват, а все повече хора от криминалния контингент се насочват към тях. Налагат се условния наказания или пробация, но ефективните присъди са малко", допълни служебният министър на вътрешните работи.

Според Иван Демерджиев не само българи, но и италиански и полски граждани, извършват тези престъпления на наша територия. В ГД на "Гранична полиция“ от началото на 2022-ра до края на ноември има 363 заявителски матариали и към наказателна отговорност са привлечени 304 лица - 137 от България, 22 от Украйна, 21 от Сирия, 10 от Румъния, 12 от Сърбия, 7 от Ирак, 5 от Русия и др. Направените опити за превеждане през граница са 2605, като най-много са от Сирия и Афганистан. "Трудно е да постигнем превенция по тези престъпления с предвидените в закона ни наказания. Възпирането на тези, които искат да преминат нашата граница не е достатъчно, трябва да бъдат наложени и адекватни санкции. В момента ситуацията е: ако ги хванем, хванем и тогава само пробация или 3 месеца условно. Това трябва да се промени, за да се справим устойчиво с проблема", категоричен е варненският депутат адвокат Бранимир Балачев.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.