Варненски депутат предлага промени в Наказателния кодекс

Присъдата за хора, които превозват нелегални мигранти през границата трябва да е минимум три години затвор, без право на условна присъда. Това заяви от трибуната на народното събрание варненският депутат от ГЕРБ адвокат Бранимир Балачев, който настоява за промени в Наказателния кодекс.

Ефективните присъди за този вид престъпления в българските съдилища до момента са под 5%, разкри вътрешният министър Иван Демерджиев в отговор на питане на варненския депутат, който е член на Правната комисия в Парламента. "Българското законодателство в момента не е съобразено с актуалното ниво на обществена опасност, което деяния като каналджиство и трафик на мигранти предизвикват, а все повече хора от криминалния контингент се насочват към тях. Налагат се условния наказания или пробация, но ефективните присъди са малко", допълни служебният министър на вътрешните работи.

Според Иван Демерджиев не само българи, но и италиански и полски граждани, извършват тези престъпления на наша територия. В ГД на "Гранична полиция“ от началото на 2022-ра до края на ноември има 363 заявителски матариали и към наказателна отговорност са привлечени 304 лица - 137 от България, 22 от Украйна, 21 от Сирия, 10 от Румъния, 12 от Сърбия, 7 от Ирак, 5 от Русия и др. Направените опити за превеждане през граница са 2605, като най-много са от Сирия и Афганистан. "Трудно е да постигнем превенция по тези престъпления с предвидените в закона ни наказания. Възпирането на тези, които искат да преминат нашата граница не е достатъчно, трябва да бъдат наложени и адекватни санкции. В момента ситуацията е: ако ги хванем, хванем и тогава само пробация или 3 месеца условно. Това трябва да се промени, за да се справим устойчиво с проблема", категоричен е варненският депутат адвокат Бранимир Балачев.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.