Във Варна и София са най-дългите бюлетини за местните избори

Централната избирателна комисия показа образци на хартиената и електронна бюлетини за гласуване на предстоящите местни избори на 29 октомври.

Най-широки са бюлетините за общински съветници, а най-тесни - за кмет на кметство. Дължината им варира в зависимост от броя на регистрираните кандидатски листи.

Най-дълги са хартиените бюлетини за избор на общински съветници в София и Варна. Те са с дължина 60 см.

Машините за гласуване ще съдържат различен брой електронни бюлетини в зависимост от населеното място, в което се използват.

В 67 секции в Столична община избирателите ще гласуват с 4 бюлетини - за кмет на община, за общински съветници, за кмет на район и за кмет на кметство.

Останалата част от избирателите в София, както и жителите на Пловдив и Варна, ще гласуват с 3 бюлетини - за кмет на община, за общински съвет и за кмет на район.

Жителите на селата също ще гласуват с три бюлетини - за кмет на община, за кмет на кметство и за общински съвет.

В останалите градове ще се гласува с две бюлетини - за кмет на община и за общински съвет.

Преди да упражни правото си на глас избирателят трябва да заяви пред секционната избирателна комисия дали ще гласува на всички видове избори или само на част от тях.

При машинното гласуване избирателите трябва да маркират на екрана на машината видовете избори, на които ще гласуват.

Към момента са образувани 12 089 секции за гласуване в страната. Непосредствено преди изборния ден ще бъдат образувани секциите в лечебните заведения, както и мобилните секции за гласуване.

До 21 октомври избирателите могат да подадат сигнал за грешка в избирателните списъци.

Осигурени са 9082 машини за гласуване.

Ще бъдат отпечатани около 20 милиона бюлетини.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.