Във Варна и София са най-дългите бюлетини за местните избори

Централната избирателна комисия показа образци на хартиената и електронна бюлетини за гласуване на предстоящите местни избори на 29 октомври.

Най-широки са бюлетините за общински съветници, а най-тесни - за кмет на кметство. Дължината им варира в зависимост от броя на регистрираните кандидатски листи.

Най-дълги са хартиените бюлетини за избор на общински съветници в София и Варна. Те са с дължина 60 см.

Машините за гласуване ще съдържат различен брой електронни бюлетини в зависимост от населеното място, в което се използват.

В 67 секции в Столична община избирателите ще гласуват с 4 бюлетини - за кмет на община, за общински съветници, за кмет на район и за кмет на кметство.

Останалата част от избирателите в София, както и жителите на Пловдив и Варна, ще гласуват с 3 бюлетини - за кмет на община, за общински съвет и за кмет на район.

Жителите на селата също ще гласуват с три бюлетини - за кмет на община, за кмет на кметство и за общински съвет.

В останалите градове ще се гласува с две бюлетини - за кмет на община и за общински съвет.

Преди да упражни правото си на глас избирателят трябва да заяви пред секционната избирателна комисия дали ще гласува на всички видове избори или само на част от тях.

При машинното гласуване избирателите трябва да маркират на екрана на машината видовете избори, на които ще гласуват.

Към момента са образувани 12 089 секции за гласуване в страната. Непосредствено преди изборния ден ще бъдат образувани секциите в лечебните заведения, както и мобилните секции за гласуване.

До 21 октомври избирателите могат да подадат сигнал за грешка в избирателните списъци.

Осигурени са 9082 машини за гласуване.

Ще бъдат отпечатани около 20 милиона бюлетини.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.