Във Варна тази събота ще е ден на недоволството

Съботата на 26 ноември се очертава протестен ден за Варна. Поредно гражданско недоволство ще бъде изразено в почивния ден. След като "Майки срещу войната" обявиха, че излизат на шествие в морската столица, това направиха и други граждани, обединени от недоволството срещу обезличаването на Варна: систематично, тайно, непрекъснато чрез действията и бездействията на Община Варна: в т.ч. кмет, главен архитект, Общински съвет, пишат организаторите.

"Сенчестото градско планиране се случва без реален дебат с гражданите, без съдействието на специалисти и само във основа на един неуместен общ устройствен план! Протестът не е просто за Гъбата, а срещу унищожаването на всички емблематични сгради за Варна!", жалва се Николай Танчев, екоактивист от "Демократична България", а поводът е ново предстоящо строителство в града.
"Високото строителство в малките улички екологично, архитектурно, инфраструктурно, транспортно, пространствено е неподходящо за многоетажни жилищни сгради. Не само, защото някои от тях щръкват на 30 м над околните къщи, а защото в района има подземни води с огромен дебит", обяснява Танчев.

"Предстои постоянно течащата по улица Стефан Стамболов подземна река да се отклони от пътя и при основите на планираната сграда на мястото на "Гъбата". Дали тази вода ще компрометира необратимо конструкцията на тази сграда или на околните къщи, дали ще се появят пукнатини и пропадания в околните сградите, дали те могат да станат опасни и необитаеми: това са въпроси, които бяха заметени под килима. Теренът не бе адекватно обследван. Изискваме общината да се съобразява с конституционно гарантираните ни права на добра, здрава, безопасна градска среда, да действа прозрачно в името на обществените интереси", обяснява той и се заканва: "Ние ще изискваме преразглеждане на Общия Устройствен План и въставаме срещу обезличаването на Варна!".

Протестът е организиран под формата на "жива верига" в събота от 11:30 на пл. "Севастопол".

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.