За изборите на 19 април: Секции в болнични заведения ще има във всички 28 области на страната 

Заявилите желание да гласуват в лечебни заведения за изборите на 19 април са 4800, съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Данните са към 14 април и продължават да се актуализират, като окончателните списъци следва да бъдат изготвени до 48 часа преди началото на изборния ден. Общо 237 лечебни заведения са подали информация за участие в организацията на изборния процес, като в 128 от тях вече има издадени заповеди за разкриване на избирателни секции.

Съгласно Изборния кодекс и решенията на Централната избирателна комисия, в болници се разкриват избирателни секции при наличие на най-малко 10 избиратели, заявили желание да гласуват. Така хората, които се лекуват и не могат да напуснат лечебното заведение, имат осигурена възможност да упражнят правото си на глас.

В изборния ден всеки пациент в лечебно заведение може да гласува на място, като бъде дописан в избирателния списък след представяне на документ за самоличност и подаване на декларация, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. Това е валидно и за хора, които предварително не са заявили желание да гласуват. Пациенти, които се лекуват в лечебни заведения с разкрита избирателна секция, имат осигурена възможност да упражнят правото си на глас. Право да гласуват в тези секции имат и членовете на медицинския персонал, които са на работа в съответното лечебно заведение в изборния ден, при спазване на изискванията на Изборния кодекс.

Организацията на процеса включва изготвяне на избирателни списъци, определяне на подходящи помещения, осигуряване на достъпна среда за трудноподвижни пациенти, както и координация между лечебните заведения и районните избирателни комисии.

Секции се разкриват в болнични заведения във всички 28 области на страната.

Срокът, в който ръководителите на лечебни заведения и институции за предоставяне на социални услуги могат да образуват избирателни секции в тях, изтича днес. 

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.