За изборите на 19 април: Секции в болнични заведения ще има във всички 28 области на страната 

Заявилите желание да гласуват в лечебни заведения за изборите на 19 април са 4800, съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Данните са към 14 април и продължават да се актуализират, като окончателните списъци следва да бъдат изготвени до 48 часа преди началото на изборния ден. Общо 237 лечебни заведения са подали информация за участие в организацията на изборния процес, като в 128 от тях вече има издадени заповеди за разкриване на избирателни секции.

Съгласно Изборния кодекс и решенията на Централната избирателна комисия, в болници се разкриват избирателни секции при наличие на най-малко 10 избиратели, заявили желание да гласуват. Така хората, които се лекуват и не могат да напуснат лечебното заведение, имат осигурена възможност да упражнят правото си на глас.

В изборния ден всеки пациент в лечебно заведение може да гласува на място, като бъде дописан в избирателния списък след представяне на документ за самоличност и подаване на декларация, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. Това е валидно и за хора, които предварително не са заявили желание да гласуват. Пациенти, които се лекуват в лечебни заведения с разкрита избирателна секция, имат осигурена възможност да упражнят правото си на глас. Право да гласуват в тези секции имат и членовете на медицинския персонал, които са на работа в съответното лечебно заведение в изборния ден, при спазване на изискванията на Изборния кодекс.

Организацията на процеса включва изготвяне на избирателни списъци, определяне на подходящи помещения, осигуряване на достъпна среда за трудноподвижни пациенти, както и координация между лечебните заведения и районните избирателни комисии.

Секции се разкриват в болнични заведения във всички 28 области на страната.

Срокът, в който ръководителите на лечебни заведения и институции за предоставяне на социални услуги могат да образуват избирателни секции в тях, изтича днес. 

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.