Мобилно меню

Засилваме регионалното сътрудничество с Гърция и Румъния

Транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави обсъдиха на форум край Варна, предстои подготовката на меморандум с основните точки, по чието развитие ще се работи
Засилваме регионалното сътрудничество с Гърция и Румъния

България, Гърция и Румъния ще работят заедно за засилване на регионалната свързаност във всичките ѝ форми. Те ще продължат да развиват своето сътрудничество също за гарантиране на регионалната и евроатлантическа сигурност в Югоизточна Европа.

Такъв е изводът от тристранната среща, която се проведе в резиденция „Евксиноград“ край Варна по инициатива на българския премиер акад. Николай Денков с министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку. Като гости участваха също еврокомисарите Маргаритис Схинас и Адина-Йоана Вълян, както и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов. В тематичните и в пленарната дискусия се включиха също вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и министри от българското правителство, както и техни колеги от Гърция и Румъния.

Развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави беше в основата на разговорите.

„Тези проблеми днес имат изключително важен надрегионален аспект, свързан със събитията в Украйна, а от няколко дни – и в Израел. Европа повече не може да си позволи да бъде разединена и да е зависима от външни фактори“, заяви домакинът на срещата акад. Денков.

Тримата министър-председатели приеха обща декларация. Предстои подготовката на меморандум, в който ще бъдат записани основните точки, по чието развитие ще се работи. Меморандумът ще бъде последван от договор между трите държави, с който ще бъдат формулирани конкретните ангажименти по реализацията на проектите за регионална свързаност.

По думите на премиера Денков част от задачите са сравнително краткосрочни, като например пътищата за пренасяне на зърно от Украйна към Средиземно море и оттам към Африка. „Изпълнението на други ще изисква години, тъй като става дума за много сериозни инвестиционни проекти. За да имаме резултат след няколко години обаче, трябва да започнем работа буквално от днес“, каза българският министър-председател.

Тема на разговорите в резиденция „Евксиноград“ бяха още сътрудничеството в рамките на НАТО, както и развитието на проекта за петролопровод между България и Гърция. „Искаме да превърнем региона в център на международна свързаност и пренос на зелена енергия. А това изисква развитие на електропреносните мрежи на страните ни“, посочи гръцкият премиер. Той открои също въпроса за европейския път на Западните Балкани, който „може да бъде лост за стабилност в региона“. „Тази перспектива преминава през спазването на принципите на правовата държава в страните кандидати за ЕС. И трите държави сме готови да помогнем за това“, отбеляза Мицотакис.

Гръцкият министър-председател приветства инициативата на Европейския съюз за нов железопътен коридор от Балтийско към Черно до Егейско море. „Това е доказателство, че нашите страни могат да си сътрудничат в рамките на такива големи инфраструктурни проекти и да оползотворят повече европейски ресурси за проекти, които се отнасят до целия регион“, подчерта Кириакос Мицотакис.

Върху ползата от регионалната свързаност за гражданите на трите държави наблегна румънският премиер Йон-Марчел Чолаку:

 „Това ще доведе до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният коридор ще помогне за възстановяването на Украйна.“

Румънският гост подчерта необходимостта от нов мост над Дунав между Гюргево и Русе, както и от увеличаване на капацитета за корабоплаване по Дунав. Чолаку отбеляза като позитивен знак от срещата готовността на трите държави да подкрепят европейската ориентация на Украйна, Молдова и Грузия.

Еврокомисарят по транспорт Адина-Йоана Вълян обеща подкрепата на ЕС за развитие на транспортната инфраструктура в региона. „Европейският съюз има средства чрез различни инфраструктурни проекти. Искрено бих се радвала да видя трите столици свързани с високоскоростна железопътна линия и сме тук, за да ви помогнем и подкрепим за такова бъдеще“, каза Вълян.

Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е основен приоритет и за двете страни, които от години изпълняват всички технически критерии за членство, стана ясно след срещата в „Евксиноград“. Това за пореден път беше признато и от еврокомисаря Маргаритис Схинас.

„Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще увеличи нивото на нашата колективна сигурност. Това означава по-добър контрол по външните граници, вместо да се концентрират ресурсите по вътрешните граници. Двете държави са постигнали значителен напредък по отношение на миграционния натиск, но също така са тествани и веригите на доставки в Европа. Затова се надявам, даже съм убеден, че до края на годината ще можем да вземем положително решение за Шенген и всички работим активно за постигане на тази цел“, заяви Схинас.

Правителствените ръководители на България, Гърция и Румъния са единодушни за стратегическото значение на Черно море по отношение на евроатлантическата сигурност в региона, особено на фона на войната в Украйна. Те се обединиха около необходимостта от развитието на тази сигурност в рамките на НАТО.

Във връзка с приетата обща декларация за развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между България, Румъния и Гърция от министър-председателите на страните вчера, българското правителство предложи следната визия за свързаност по отношение на железопътната и магистралната инфраструктура.

2023 © Варна е / снимка: Министерски Съвет на Република България

Общинският съвет ограничи правомощията на кмета Благомир Коцев

По думите на Коцев финансовото състояние на общината е добро
Общинският съвет ограничи правомощията на кмета Благомир Коцев

Общинският съвет реши да прекрати правото на кмета на община Варна да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, които са настъпили през бюджетната година. Компенсирани промени вече ще се правят с изричното съгласие на местния парламент.

Действията на мнозинството в Общинския съвет бяха предприети във връзка с писмо на директора на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов, адресирано до зам.-кметове, директори на дирекции, районни кметове. В него се посочва, че вследствие на решения на Общински съвет и на заповеди на кмета има непланирани разходи в бюджета на общината за 2024 г. и е наложително до края на годината да се заявяват само най-неотложни и приоритетни разходи.

Предложението за прекратяване на правомощията на кмета беше внесено от общинския съветник Генадий Атанасов, чието име снощи се появи в пост на Благомир Коцев в социалните мрежи. В зала „Пленарна“ той заяви, че предложението му е представено много манипулативно и извадено от контекст. Направени са и неверни внушения, тъй като предложението няма нищо общо с казуса със строителството на стадион „Варна“, изтъкна Атанасов. За да разсее спекулациите, той показа и изчете от трибуната внесения от него документ. 

В рамките на заседанието директорът на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов поясни, че през годината са направени осем компенсирани промени на обща стойност около 1 400 000 лева.

Със заповеди на кмета са били отпуснати 700 хил. лева за текущи пътни ремонти. 287 хил. лева са били осигурени за пътя „Аспарухово” – „Галата”, 200 хил. лева – за озеленяване на града, други 160 хил. лева – за култура. Кметът е разрешил да се осигурят от местната хазна 23 хил. лева за покрива на Общинския детски комплекс и 20 хил. лева за празника на район „Аспарухово“. С кметска заповед са предоставени прогнозни 24 хил. лева за преброяване на кучетата и котките в града и 10 хил. лева – за наследниците на починал директор.

По искане на съветници кметът Благомир Коцев беше изслушан относно финансовото състояние на общината.

По думите му то е добро и в потвърждение на тази оценка е присъденият висок кредитен рейтинг на Варна.

2024 © Варна е