Мобилно меню

Засилваме регионалното сътрудничество с Гърция и Румъния

Транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави обсъдиха на форум край Варна, предстои подготовката на меморандум с основните точки, по чието развитие ще се работи
Засилваме регионалното сътрудничество с Гърция и Румъния

България, Гърция и Румъния ще работят заедно за засилване на регионалната свързаност във всичките ѝ форми. Те ще продължат да развиват своето сътрудничество също за гарантиране на регионалната и евроатлантическа сигурност в Югоизточна Европа.

Такъв е изводът от тристранната среща, която се проведе в резиденция „Евксиноград“ край Варна по инициатива на българския премиер акад. Николай Денков с министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку. Като гости участваха също еврокомисарите Маргаритис Схинас и Адина-Йоана Вълян, както и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов. В тематичните и в пленарната дискусия се включиха също вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и министри от българското правителство, както и техни колеги от Гърция и Румъния.

Развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави беше в основата на разговорите.

„Тези проблеми днес имат изключително важен надрегионален аспект, свързан със събитията в Украйна, а от няколко дни – и в Израел. Европа повече не може да си позволи да бъде разединена и да е зависима от външни фактори“, заяви домакинът на срещата акад. Денков.

Тримата министър-председатели приеха обща декларация. Предстои подготовката на меморандум, в който ще бъдат записани основните точки, по чието развитие ще се работи. Меморандумът ще бъде последван от договор между трите държави, с който ще бъдат формулирани конкретните ангажименти по реализацията на проектите за регионална свързаност.

По думите на премиера Денков част от задачите са сравнително краткосрочни, като например пътищата за пренасяне на зърно от Украйна към Средиземно море и оттам към Африка. „Изпълнението на други ще изисква години, тъй като става дума за много сериозни инвестиционни проекти. За да имаме резултат след няколко години обаче, трябва да започнем работа буквално от днес“, каза българският министър-председател.

Тема на разговорите в резиденция „Евксиноград“ бяха още сътрудничеството в рамките на НАТО, както и развитието на проекта за петролопровод между България и Гърция. „Искаме да превърнем региона в център на международна свързаност и пренос на зелена енергия. А това изисква развитие на електропреносните мрежи на страните ни“, посочи гръцкият премиер. Той открои също въпроса за европейския път на Западните Балкани, който „може да бъде лост за стабилност в региона“. „Тази перспектива преминава през спазването на принципите на правовата държава в страните кандидати за ЕС. И трите държави сме готови да помогнем за това“, отбеляза Мицотакис.

Гръцкият министър-председател приветства инициативата на Европейския съюз за нов железопътен коридор от Балтийско към Черно до Егейско море. „Това е доказателство, че нашите страни могат да си сътрудничат в рамките на такива големи инфраструктурни проекти и да оползотворят повече европейски ресурси за проекти, които се отнасят до целия регион“, подчерта Кириакос Мицотакис.

Върху ползата от регионалната свързаност за гражданите на трите държави наблегна румънският премиер Йон-Марчел Чолаку:

 „Това ще доведе до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният коридор ще помогне за възстановяването на Украйна.“

Румънският гост подчерта необходимостта от нов мост над Дунав между Гюргево и Русе, както и от увеличаване на капацитета за корабоплаване по Дунав. Чолаку отбеляза като позитивен знак от срещата готовността на трите държави да подкрепят европейската ориентация на Украйна, Молдова и Грузия.

Еврокомисарят по транспорт Адина-Йоана Вълян обеща подкрепата на ЕС за развитие на транспортната инфраструктура в региона. „Европейският съюз има средства чрез различни инфраструктурни проекти. Искрено бих се радвала да видя трите столици свързани с високоскоростна железопътна линия и сме тук, за да ви помогнем и подкрепим за такова бъдеще“, каза Вълян.

Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е основен приоритет и за двете страни, които от години изпълняват всички технически критерии за членство, стана ясно след срещата в „Евксиноград“. Това за пореден път беше признато и от еврокомисаря Маргаритис Схинас.

„Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще увеличи нивото на нашата колективна сигурност. Това означава по-добър контрол по външните граници, вместо да се концентрират ресурсите по вътрешните граници. Двете държави са постигнали значителен напредък по отношение на миграционния натиск, но също така са тествани и веригите на доставки в Европа. Затова се надявам, даже съм убеден, че до края на годината ще можем да вземем положително решение за Шенген и всички работим активно за постигане на тази цел“, заяви Схинас.

Правителствените ръководители на България, Гърция и Румъния са единодушни за стратегическото значение на Черно море по отношение на евроатлантическата сигурност в региона, особено на фона на войната в Украйна. Те се обединиха около необходимостта от развитието на тази сигурност в рамките на НАТО.

Във връзка с приетата обща декларация за развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между България, Румъния и Гърция от министър-председателите на страните вчера, българското правителство предложи следната визия за свързаност по отношение на железопътната и магистралната инфраструктура.

2023 © Варна е / снимка: Министерски Съвет на Република България

Варненката Рая Назарян е новият председател на Народното събрание

Съветът за съвместно управление се договори за ротация на тази позиция
Варненката Рая Назарян е новият председател на Народното събрание

Рая Назарян е новият председател на Народното събрание. Наталия Киселова сама се оттегли от поста, след като Съветът за съвместно управление се договори за ротация на тази позиция. За Назарян гласуваха 129 депутати от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН, "ДПС - Ново начало" и независимите. Управляващите определиха днешния ден като демонстрация на коалиционна култура, а опозицията като неслучило се преформатиране. 

При оттеглянето си от поста Наталия Киселова отбеляза, че през изминалите 5 години политическата криза не стихва. 

Мястото ѝ зае Рая Назарян, която даде заявка да поддържи добрия диалог и изтъкна, че председателят не представлява себе си, а институцията Народно събрание. “Дължимата грижа е отвъд личните, политически и професионални предпочитания". Тя добави, че приема този избор с респект и ангажираност.

След 10 месеца Рая Назарян трябва да отстъпи поста на председател от ИТН.

2025 © Варна е