Засилваме регионалното сътрудничество с Гърция и Румъния

България, Гърция и Румъния ще работят заедно за засилване на регионалната свързаност във всичките ѝ форми. Те ще продължат да развиват своето сътрудничество също за гарантиране на регионалната и евроатлантическа сигурност в Югоизточна Европа.

Такъв е изводът от тристранната среща, която се проведе в резиденция „Евксиноград“ край Варна по инициатива на българския премиер акад. Николай Денков с министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку. Като гости участваха също еврокомисарите Маргаритис Схинас и Адина-Йоана Вълян, както и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов. В тематичните и в пленарната дискусия се включиха също вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и министри от българското правителство, както и техни колеги от Гърция и Румъния.

Развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави беше в основата на разговорите.

„Тези проблеми днес имат изключително важен надрегионален аспект, свързан със събитията в Украйна, а от няколко дни – и в Израел. Европа повече не може да си позволи да бъде разединена и да е зависима от външни фактори“, заяви домакинът на срещата акад. Денков.

Тримата министър-председатели приеха обща декларация. Предстои подготовката на меморандум, в който ще бъдат записани основните точки, по чието развитие ще се работи. Меморандумът ще бъде последван от договор между трите държави, с който ще бъдат формулирани конкретните ангажименти по реализацията на проектите за регионална свързаност.

По думите на премиера Денков част от задачите са сравнително краткосрочни, като например пътищата за пренасяне на зърно от Украйна към Средиземно море и оттам към Африка. „Изпълнението на други ще изисква години, тъй като става дума за много сериозни инвестиционни проекти. За да имаме резултат след няколко години обаче, трябва да започнем работа буквално от днес“, каза българският министър-председател.

Тема на разговорите в резиденция „Евксиноград“ бяха още сътрудничеството в рамките на НАТО, както и развитието на проекта за петролопровод между България и Гърция. „Искаме да превърнем региона в център на международна свързаност и пренос на зелена енергия. А това изисква развитие на електропреносните мрежи на страните ни“, посочи гръцкият премиер. Той открои също въпроса за европейския път на Западните Балкани, който „може да бъде лост за стабилност в региона“. „Тази перспектива преминава през спазването на принципите на правовата държава в страните кандидати за ЕС. И трите държави сме готови да помогнем за това“, отбеляза Мицотакис.

Гръцкият министър-председател приветства инициативата на Европейския съюз за нов железопътен коридор от Балтийско към Черно до Егейско море. „Това е доказателство, че нашите страни могат да си сътрудничат в рамките на такива големи инфраструктурни проекти и да оползотворят повече европейски ресурси за проекти, които се отнасят до целия регион“, подчерта Кириакос Мицотакис.

Върху ползата от регионалната свързаност за гражданите на трите държави наблегна румънският премиер Йон-Марчел Чолаку:

 „Това ще доведе до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният коридор ще помогне за възстановяването на Украйна.“

Румънският гост подчерта необходимостта от нов мост над Дунав между Гюргево и Русе, както и от увеличаване на капацитета за корабоплаване по Дунав. Чолаку отбеляза като позитивен знак от срещата готовността на трите държави да подкрепят европейската ориентация на Украйна, Молдова и Грузия.

Еврокомисарят по транспорт Адина-Йоана Вълян обеща подкрепата на ЕС за развитие на транспортната инфраструктура в региона. „Европейският съюз има средства чрез различни инфраструктурни проекти. Искрено бих се радвала да видя трите столици свързани с високоскоростна железопътна линия и сме тук, за да ви помогнем и подкрепим за такова бъдеще“, каза Вълян.

Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е основен приоритет и за двете страни, които от години изпълняват всички технически критерии за членство, стана ясно след срещата в „Евксиноград“. Това за пореден път беше признато и от еврокомисаря Маргаритис Схинас.

„Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще увеличи нивото на нашата колективна сигурност. Това означава по-добър контрол по външните граници, вместо да се концентрират ресурсите по вътрешните граници. Двете държави са постигнали значителен напредък по отношение на миграционния натиск, но също така са тествани и веригите на доставки в Европа. Затова се надявам, даже съм убеден, че до края на годината ще можем да вземем положително решение за Шенген и всички работим активно за постигане на тази цел“, заяви Схинас.

Правителствените ръководители на България, Гърция и Румъния са единодушни за стратегическото значение на Черно море по отношение на евроатлантическата сигурност в региона, особено на фона на войната в Украйна. Те се обединиха около необходимостта от развитието на тази сигурност в рамките на НАТО.

Във връзка с приетата обща декларация за развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между България, Румъния и Гърция от министър-председателите на страните вчера, българското правителство предложи следната визия за свързаност по отношение на железопътната и магистралната инфраструктура.

Сигурността на ЕС, икономическите предизвикателства и ползите за България от членството в еврозоната бяха сред ключовите теми в дискусия между евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев и ученици от варненската Първа езикова гимназия, която е училище посланик на Европейския парламент. Срещата се състоя в Областния информационен център във Варна.

"През последните 80 години Европа инвестира в благосъстоянието на своите граждани и се превърна в най-привлекателното място за живот, но по отношение на сигурността си остава силно зависима от външни съюзници. Който обаче не храни своя армия, рано или късно храни чужда", подчерта Радев в отговор на въпросите на учениците относно нарастващата геополитическа нестабилност и решенията, с които ЕС ще гарантира собствената си сигурност, особено в контекста на руската агресия в Украйна и променящите се външнополитически приоритети на САЩ.

Евродепутатът коментира, че ЕС изостава в превъоръжаването, но има потенциал да навакса в рамките на 5-6 години, ако вложи усилия в развитие на своята отбранителна индустрия. "Военните конфликти вече не се водят само с танкове и автомати, а с дронове, роботи, хиперзвукови ракети, а се оказа например, че Европа няма с какво да замести американското сателитно наблюдение", заяви Емил Радев. Според него инвестициите в европейската оръжейна промишленост са значително по-изгодни от внос на въоръжение от трети страни, но предизвикателство остава и недостигът на квалифицирани кадри.

Той определи като стратегическа необходимост създаването на обща европейска армия.

По думите му това ще направи Европа фактор в глобалната сигурност и ще засили позициите ѝ в полето на дипломацията.

"С редовното правителство страната ни се върна на европейската сцена като предвидим и добър партньор. Никой не иска да преговоря с кабинет, който има хоризонт на работа едва 2-3 месеца, така че политическата нестабилност у нас изигра роля за забавянето на присъединяването ни към Шенгенското пространство. След Шенген остава още една решителна стъпка за пълното ни интегриране в структурите на ЕС – влизането в еврозоната", отбеляза Радев.

Учениците проявиха интерес към готовността на България за приемане на еврото и мерките срещу евентуални спекулации на пазара. Евродепутатът информира, че с конвергентния доклад през май страната ни очаква дата за присъединяването си. Той изтъкна, че членството в еврозоната ще гарантира стабилност и предвидимост в икономиката ни. "Еврото ще донесе повече чуждестранни инвестиции, повече сигурност в банковия сектор, по-ниски лихви, отпадане на таксите при превалутиране и ще изкара сивата икономика на светло", каза евродепутатът. Попитан за перспективите за въвеждане на дигитално евро, той поясни, че не става дума за криптовалута, а за финансов инструмент, който да допълва парите в брой. "Идеята предизвиква сериозни дебати и се посреща с голяма съпротива в страни като Германия и Австрия, така че ЕС е много далеч от постигането на необходимия консенсус", уточни Радев.

По отношение на търговската политика със САЩ, той увери, че ЕС има пълна готовност за контрамерки срещу наложените високи мита, но изтъкна

нуждата от диалог и стабилни икономически отношения със стратегическите партньори.

Акцент в дискусията бяха също фалшивите новини и заплахите в киберпространството. Според Радев България трябва значително да подобри своята киберсигурност, тъй като заплахите не се изчерпват само с хакване на сайтове – необходими са сериозни мерки в защита на стратегически обекти като летища, язовири, електропреносни мрежи и др.

Учениците поставиха въпроси и за дейността на Европейския парламент, изоставането ни по Плана за възстановяване и устойчивост, конкурентоспособността на ЕС спрямо САЩ и Китай, защитата на личните данни, плановете за ревизия на Зелената сделка и др.

Емил Радев насърчи младите хора да мислят критично и да участват активно в процесите, които определят бъдещето на ЕС. Той се ангажира да продължава да подкрепя инициативите на училището, сред които е и съвместният конкурс, посветен на Деня на Европа. В знак на благодарност за доброто партньорство при организацията на Националния ученически конкурс за историческа памет "Будител" евродепутатът бе удостоен с почетна грамота. Като възпитаник на гимназията той получи официална покана за честването на нейния 60-годишен юбилей. С предстоящите тържества училището ще отбележи и 145 години от създаването на Първа мъжка гимназия, на която е приемник.