Засилваме регионалното сътрудничество с Гърция и Румъния

България, Гърция и Румъния ще работят заедно за засилване на регионалната свързаност във всичките ѝ форми. Те ще продължат да развиват своето сътрудничество също за гарантиране на регионалната и евроатлантическа сигурност в Югоизточна Европа.

Такъв е изводът от тристранната среща, която се проведе в резиденция „Евксиноград“ край Варна по инициатива на българския премиер акад. Николай Денков с министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку. Като гости участваха също еврокомисарите Маргаритис Схинас и Адина-Йоана Вълян, както и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов. В тематичните и в пленарната дискусия се включиха също вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и министри от българското правителство, както и техни колеги от Гърция и Румъния.

Развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави беше в основата на разговорите.

„Тези проблеми днес имат изключително важен надрегионален аспект, свързан със събитията в Украйна, а от няколко дни – и в Израел. Европа повече не може да си позволи да бъде разединена и да е зависима от външни фактори“, заяви домакинът на срещата акад. Денков.

Тримата министър-председатели приеха обща декларация. Предстои подготовката на меморандум, в който ще бъдат записани основните точки, по чието развитие ще се работи. Меморандумът ще бъде последван от договор между трите държави, с който ще бъдат формулирани конкретните ангажименти по реализацията на проектите за регионална свързаност.

По думите на премиера Денков част от задачите са сравнително краткосрочни, като например пътищата за пренасяне на зърно от Украйна към Средиземно море и оттам към Африка. „Изпълнението на други ще изисква години, тъй като става дума за много сериозни инвестиционни проекти. За да имаме резултат след няколко години обаче, трябва да започнем работа буквално от днес“, каза българският министър-председател.

Тема на разговорите в резиденция „Евксиноград“ бяха още сътрудничеството в рамките на НАТО, както и развитието на проекта за петролопровод между България и Гърция. „Искаме да превърнем региона в център на международна свързаност и пренос на зелена енергия. А това изисква развитие на електропреносните мрежи на страните ни“, посочи гръцкият премиер. Той открои също въпроса за европейския път на Западните Балкани, който „може да бъде лост за стабилност в региона“. „Тази перспектива преминава през спазването на принципите на правовата държава в страните кандидати за ЕС. И трите държави сме готови да помогнем за това“, отбеляза Мицотакис.

Гръцкият министър-председател приветства инициативата на Европейския съюз за нов железопътен коридор от Балтийско към Черно до Егейско море. „Това е доказателство, че нашите страни могат да си сътрудничат в рамките на такива големи инфраструктурни проекти и да оползотворят повече европейски ресурси за проекти, които се отнасят до целия регион“, подчерта Кириакос Мицотакис.

Върху ползата от регионалната свързаност за гражданите на трите държави наблегна румънският премиер Йон-Марчел Чолаку:

 „Това ще доведе до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният коридор ще помогне за възстановяването на Украйна.“

Румънският гост подчерта необходимостта от нов мост над Дунав между Гюргево и Русе, както и от увеличаване на капацитета за корабоплаване по Дунав. Чолаку отбеляза като позитивен знак от срещата готовността на трите държави да подкрепят европейската ориентация на Украйна, Молдова и Грузия.

Еврокомисарят по транспорт Адина-Йоана Вълян обеща подкрепата на ЕС за развитие на транспортната инфраструктура в региона. „Европейският съюз има средства чрез различни инфраструктурни проекти. Искрено бих се радвала да видя трите столици свързани с високоскоростна железопътна линия и сме тук, за да ви помогнем и подкрепим за такова бъдеще“, каза Вълян.

Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е основен приоритет и за двете страни, които от години изпълняват всички технически критерии за членство, стана ясно след срещата в „Евксиноград“. Това за пореден път беше признато и от еврокомисаря Маргаритис Схинас.

„Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще увеличи нивото на нашата колективна сигурност. Това означава по-добър контрол по външните граници, вместо да се концентрират ресурсите по вътрешните граници. Двете държави са постигнали значителен напредък по отношение на миграционния натиск, но също така са тествани и веригите на доставки в Европа. Затова се надявам, даже съм убеден, че до края на годината ще можем да вземем положително решение за Шенген и всички работим активно за постигане на тази цел“, заяви Схинас.

Правителствените ръководители на България, Гърция и Румъния са единодушни за стратегическото значение на Черно море по отношение на евроатлантическата сигурност в региона, особено на фона на войната в Украйна. Те се обединиха около необходимостта от развитието на тази сигурност в рамките на НАТО.

Във връзка с приетата обща декларация за развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между България, Румъния и Гърция от министър-председателите на страните вчера, българското правителство предложи следната визия за свързаност по отношение на железопътната и магистралната инфраструктура.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев внесе пакет от изменения към предложението за нова европейска директива за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия и свързаните с него престъпления. Поправките поставят акцент върху по-ефективното противодействие на престъпните мрежи, по-добрия контрол по външните граници на ЕС и по-тясното сътрудничество между националните органи и европейските агенции.

Емил Радев предлага националните координационни звена по въпросите на огнестрелните оръжия да имат по-ясни функции за анализ на престъпните мрежи, каналите за трафик на оръжия и начините, по които действат.

"Изключително важно е тази информация да се обменя с Европол и да подпомага разследванията срещу престъпните мрежи. Военните конфликти по света допълнително разширяват нелегалния пазар на оръжия. В Европа вече се засича дори трафик на противотанкови ракети. Това показва колко сериозна е заплахата. Даже кортежите на президенти и премиери не могат да се приемат за недосегаеми", коментира Радев. 

Той цитира данни, според които организираната престъпност в Европа генерира около 139 млрд. евро печалби годишно. "Незаконните оръжия са част от тази престъпна икономика, но те са и средство, което позволява на престъпните мрежи да извършват трафик на наркотици, изнудване, грабежи и други тежки престъпления. Затова не е достатъчно да заловим едно оръжие или един извършител. Трябва да стигнем до мрежите, които стоят зад тях. В ЕНП подкрепяме по-строгите мерки срещу незаконния трафик на оръжия като част от борбата с организираната престъпност и тероризма в Европа", подчерта евродепутатът, който е зам.-председател на правната комисия в Европейския парламент. 

Във фокуса на внесените от него изменения е и контролът по външните граници на ЕС. За целта се предвижда по-тясно взаимодействие между правоприлагащите, граничните и митническите органи за ранно откриване и пресичане на незаконния трафик на оръжия, компоненти и боеприпаси. 

За да има по-добра координация на европейско равнище, Емил Радев предлага към сътрудничеството между държавите членки и европейските органи да бъде включена и Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането – CEPOL. Целта е служителите, ангажирани с борбата срещу престъпления с огнестрелни оръжия, да преминават редовно специализирано обучение. 

"Новите технологии много бързо променят характера на заплахите, затова обученията трябва да се актуализират постоянно. Необходимо е те да обхванат и митническите служители, които също трябва да бъдат подготвени за новите предизвикателства като например незаконно произведените чрез 3D принтиране оръжия", смята Емил Радев.

Според него обаче трябва да има ясна граница между незаконния пазар и законната употреба. "Мерките срещу организираната престъпност не бива да се превръщат в допълнителна тежест за ловците, спортните стрелци, коректния бизнес или научните и технологичните разработки. Там, където дейността е законна, правилата трябва да дават сигурност и предвидимост", категоричен е евродепутатът. Той предлага изрично да бъде записано, че новата директива не трябва да засяга законното придобиване, притежаване и използване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни и спортни цели. Същият принцип се отстоява и по отношение на законната научноизследователска и промишлена дейност, технологичното развитие и иновациите.

Сред внесените поправки е и възможността лица, осъдени за престъпления по директивата, временно да бъдат лишавани от правото да упражняват определена професионална дейност, свързана с огнестрелни оръжия, основни компоненти или боеприпаси. Предложението допълва вече заложената от Европейската комисия концепция за подобни мерки и я въвежда изрично сред възможните санкции.

Законодателната инициатива на ЕК цели да създаде първата общоевропейска наказателноправна рамка за престъпленията, свързани с огнестрелни оръжия, включително чрез сближаване на определенията и санкциите и чрез по-силно трансгранично сътрудничество. Процедурата по директивата продължава в Европейския парламент и Съвета.