8% от гимназистите във Варна работят

Да бъдеш независим, да поемаш отговорност, да имаш успешна кариера – това са ценностите на младите хора между 15 и 29 години, които живеят, учат и работят на територията на Община Варна. Здравословното хранене, получаването на висше образование, сключването на брак и родителството също са сред приоритетите им и всички те са свързани с индивидуалистичните нагласи и личното благоденствие. Много назад в ценностната система са ангажираността в обществения живот и активната политическа позиция. 

Тези изводи налагат данните от проведено по поръчка на Община Варна проучване за нагласите на младите хора в града. Зад него стои екипът на фондация "Силогия", който извърши серия от дейности на терен с цел установяване на особеностите, нуждите и проблемите на младежите на територията на Община Варна.

Изследването обхваща ключови теми като образование, заетост, културен живот, спорт, дигитални умения, социално включване и бъдещи перспективи за развитие, като целта е да се установят нагласите и да се подобрят условията за тяхното развитие.

Изследването е проведено в периода 30 април - 23 юли 2025 г., като са използвани разнообразни изследователски инструменти. Редом с класически методи като анкетно проучване, интервюта и фокусни групи то залага във висока степен и на качествени методи, които активно да въвлекат младите хора в ролята на интерпретатори на събраните данни, да формулират хипотези и препоръки. Постигната е представителност в изводите, като се очаква те да послужат в бъдещата работа на местната власт. 

Отчетен беше икономическият натиск върху младите хора – всеки четвърти студент работи на пълен работен ден, дори 8% от гимназистите вече са в пазара на труда.

Налага се да работят, докато учат, но считат заплатите за ниски, а цените за високи. Естественият стремеж към икономическа независимост и достоен живот, установени и в проведеното изследване, налага и една от ключовите препоръки – за по-адекватни трудови условия, за насърчаване на диалога между местната власт, работодателските организации, младежките организации (студентски съвети), синдикатите; категорични действия на Инспекция по труда и други помощни институции за контрол над условията на трудещите се млади хора във Варна; повишаване на трудовата им култура (обучения по защита на трудови права, сключване на КТД и др.). 

Много от младежите изграждат силна връзка с Варна и отчитат големия ѝ потенциал – културен, икономически и не на последно място като община, която може да предоставя желаните от тях благоприятни условия за живот и развитие. Същевременно тези нагласи касаят по-скоро бъдещето, отколкото настоящето им, а оптимистичните възгледи са обвързани с разгръщането на ключови фактори, сред които като най-значими изпъкват прозрачното и демократично управление, условията на труд и възможностите за заетост, развитието на градската среда, пътно-транспортна инфраструктура, зелените площи и замърсяването. 

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.