Над 150 000 работят по договор във Варна

150 730 е средногодишният брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Варна, сочат обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2023 г. на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Това представлява 6.5% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2022 г. броят на наетите се увеличава с 2 701 души или с 1.8%. Увеличение се наблюдава в 10 от общо 19 икономически дейности, като по-значително е в "Хотелиерство и ресторантьорство" (8%), "Култура, спорт и развлечения" (6.5%) и "Професионални дейности и научни изследвания" (6.1%), отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Намаление на наетите лица е регистрирано в 9 икономически дейности, като най-голямо е в "Операции с недвижими имоти" (8.7%), "Финансови и застрахователни дейности" (4%) и "Транспорт, складиране и пощи" (1.7%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" и "Преработваща промишленост" - съответно 18.3 и 12.6%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение област Варна заема трето място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в областите София (столица) - 782.6 хил. и Пловдив - 227.4 хил., а най-малък в област Видин - 15.8 хиляди.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.