Над 226 хиляди са работещите във Варна

Общият брой на заетите лица в област Варна през третото тримесечие на 2024 г. е 236 200, от които 129 500 са мъже и 106 700 са жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на заетите се увеличава със 7.9%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Относителният дял на заетите лица от населението в областта на възраст 15 и повече навършени години е 63.8% (при 53.8% за страната), съответно 73.9% за мъжете и 54.8% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. този коефициент е по-висок с 3.9 процентни пункта, като при мъжете има увеличение с 5.1 процентни пункта, а при жените - с 2.9 процентни пункта.

По коефициент на заетост, който представлява относителен дял на на заетите лица от общото население в съответната група, област Варна е на първо място в страната, а по брой на заетите е на трето място след област София (столица) и област Пловдив.

През третото тримесечие на 2024 г. заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 226 900., като 123 000 от тях са мъже, а 103 800 са жени. Спрямо третото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група се увеличава с 14.8 хил., или със 7 %.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 82.2%, съответно 89.1% за мъжете и 75.3% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. общият коефициент е по-висок с 4.6 процентни пункта, като и при мъжете и при жените коефициентът нараства съответно с 5.2 и 4.1 процентни пункта.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.