Над 230 000 са работещите във Варна

През 2024 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години в област Варна са 224.1 хил., или 81.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2023 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) нараства с 4.1 процентни пункта, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на заетите лица е 231.6 хил., от които

• 125.4 хил. са мъже,
• 106.3 са жени.

В сравнение с 2023 г. общият брой на заетите лица се увеличава със 7.1%.

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години е 62.7%, съответно 71.6% за мъжете и 54.7% за жените.

Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 223.9 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 81.1%, съответно 87.2% за мъжете и 75.1% за жените.

Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 87.4%. В сравнение с 2023 г. той се увеличава със 7.7 процентни пункта.

Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години с висше образование са 101.4 хил., със средно - 102.5 хил. и с основно и по-ниско образование - 20 хиляди. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години с висше образование е 93.8%, или с 2 процентни пункта по-висок от този за 2023 г., за лицата със средно образование той е 81.3%, съответно с 2.7 процентни пункта по-висок, за лицата с основно и по-ниско образование - 47.8%, съответно с 1.3 процентни пункта по-нисък спрямо 2023 година.

Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 51.8 хил., от които 17.5 хил. са мъже и 34.3 хил. - жени.

Наблюдението на работната сила във всички държави - членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.