Над 230 000 са работещите във Варна

През 2024 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години в област Варна са 224.1 хил., или 81.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2023 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) нараства с 4.1 процентни пункта, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на заетите лица е 231.6 хил., от които

• 125.4 хил. са мъже,
• 106.3 са жени.

В сравнение с 2023 г. общият брой на заетите лица се увеличава със 7.1%.

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години е 62.7%, съответно 71.6% за мъжете и 54.7% за жените.

Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 223.9 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 81.1%, съответно 87.2% за мъжете и 75.1% за жените.

Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 87.4%. В сравнение с 2023 г. той се увеличава със 7.7 процентни пункта.

Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години с висше образование са 101.4 хил., със средно - 102.5 хил. и с основно и по-ниско образование - 20 хиляди. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години с висше образование е 93.8%, или с 2 процентни пункта по-висок от този за 2023 г., за лицата със средно образование той е 81.3%, съответно с 2.7 процентни пункта по-висок, за лицата с основно и по-ниско образование - 47.8%, съответно с 1.3 процентни пункта по-нисък спрямо 2023 година.

Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 51.8 хил., от които 17.5 хил. са мъже и 34.3 хил. - жени.

Наблюдението на работната сила във всички държави - членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Да бъдеш независим, да поемаш отговорност, да имаш успешна кариера – това са ценностите на младите хора между 15 и 29 години, които живеят, учат и работят на територията на Община Варна. Здравословното хранене, получаването на висше образование, сключването на брак и родителството също са сред приоритетите им и всички те са свързани с индивидуалистичните нагласи и личното благоденствие. Много назад в ценностната система са ангажираността в обществения живот и активната политическа позиция. 

Тези изводи налагат данните от проведено по поръчка на Община Варна проучване за нагласите на младите хора в града. Зад него стои екипът на фондация "Силогия", който извърши серия от дейности на терен с цел установяване на особеностите, нуждите и проблемите на младежите на територията на Община Варна.

Изследването обхваща ключови теми като образование, заетост, културен живот, спорт, дигитални умения, социално включване и бъдещи перспективи за развитие, като целта е да се установят нагласите и да се подобрят условията за тяхното развитие.

Изследването е проведено в периода 30 април - 23 юли 2025 г., като са използвани разнообразни изследователски инструменти. Редом с класически методи като анкетно проучване, интервюта и фокусни групи то залага във висока степен и на качествени методи, които активно да въвлекат младите хора в ролята на интерпретатори на събраните данни, да формулират хипотези и препоръки. Постигната е представителност в изводите, като се очаква те да послужат в бъдещата работа на местната власт. 

Отчетен беше икономическият натиск върху младите хора – всеки четвърти студент работи на пълен работен ден, дори 8% от гимназистите вече са в пазара на труда.

Налага се да работят, докато учат, но считат заплатите за ниски, а цените за високи. Естественият стремеж към икономическа независимост и достоен живот, установени и в проведеното изследване, налага и една от ключовите препоръки – за по-адекватни трудови условия, за насърчаване на диалога между местната власт, работодателските организации, младежките организации (студентски съвети), синдикатите; категорични действия на Инспекция по труда и други помощни институции за контрол над условията на трудещите се млади хора във Варна; повишаване на трудовата им култура (обучения по защита на трудови права, сключване на КТД и др.). 

Много от младежите изграждат силна връзка с Варна и отчитат големия ѝ потенциал – културен, икономически и не на последно място като община, която може да предоставя желаните от тях благоприятни условия за живот и развитие. Същевременно тези нагласи касаят по-скоро бъдещето, отколкото настоящето им, а оптимистичните възгледи са обвързани с разгръщането на ключови фактори, сред които като най-значими изпъкват прозрачното и демократично управление, условията на труд и възможностите за заетост, развитието на градската среда, пътно-транспортна инфраструктура, зелените площи и замърсяването.