Над 230 000 са работещите във Варна

През 2024 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години в област Варна са 224.1 хил., или 81.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2023 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) нараства с 4.1 процентни пункта, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на заетите лица е 231.6 хил., от които

• 125.4 хил. са мъже,
• 106.3 са жени.

В сравнение с 2023 г. общият брой на заетите лица се увеличава със 7.1%.

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години е 62.7%, съответно 71.6% за мъжете и 54.7% за жените.

Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 223.9 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 81.1%, съответно 87.2% за мъжете и 75.1% за жените.

Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 87.4%. В сравнение с 2023 г. той се увеличава със 7.7 процентни пункта.

Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години с висше образование са 101.4 хил., със средно - 102.5 хил. и с основно и по-ниско образование - 20 хиляди. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години с висше образование е 93.8%, или с 2 процентни пункта по-висок от този за 2023 г., за лицата със средно образование той е 81.3%, съответно с 2.7 процентни пункта по-висок, за лицата с основно и по-ниско образование - 47.8%, съответно с 1.3 процентни пункта по-нисък спрямо 2023 година.

Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 51.8 хил., от които 17.5 хил. са мъже и 34.3 хил. - жени.

Наблюдението на работната сила във всички държави - членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

През 2026 г. има 248 работни дни, които стандартно са 1984 работни часа. През идната година най-малко ще работим през месец май - 18 дни, а най-много през юли - 23 дни. 

През първия месец от годината почивни са първите два дни - 1 и 2 януари.

През февруари няма допълнителни почивни дни.

През март ще почиваме допълнително само на 3-ти - Националния празник на страната.

Традиционно за Великден ще почиваме четири дни. През 2026 г. празникът се пада на 12 април, ще почиваме от Разпети петък - 10 април, до 13 април - втория ден на Великден.

През месец май ще почиваме още в първия ден - Празника на труда, тази година се пада в петък. Така ще се оформят и три последователно почивни дни заедно с уикенда 2 и 3 май. Почивен ще бъде и 6 май (сряда) - Денят на храбростта и Гергьовден. Допълнителни почивни дни за този празник през 2026 г. няма да има.

В края на месеца се оформя още един дълъг уикенд. 24 май - Денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се пада в неделя. Така отново ще има три последователни почивни дни, тъй като според Кодекса на труда, когато официалните празници съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

През юни, юли и август няма допълнителни почивни дни.

През септември ще има един дълъг уикенд още в началото. 6 септември - Денят на Съединението, е в неделя, заради което почивен ще бъде и понеделник - 7 септември. Денят на независимостта - 22 септември, през 2026 г. е във вторник.

През октомври и ноември няма допълнителни почивни дни.

През декември коледните празници започват в четвъртък, заради което ще има пет последователни почивни дни заедно с уикенда. Бъдни вечер (24 декември) се пада четвъртък и ще почиваме до понеделник - 28 декември.

Последният ден в годината - 31 декември, се пада в четвъртък, но той традиционно е работен.