Според проучване: Работодатели във Варна не планират наемане на нови служители

Повече от половината от работодателите в страната няма да наемат нови служители през следващите шест месеца според седмото национално проучване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ). 32% от анкетираните 1197 компании не очакват промяна в числеността на заетите, докато 24% прогнозират да наемат нови служители. Други 20% планират намаление на персонала, а 24% не са сигурни дали ще разширяват или свиват екипите си между октомври 2024 г. и март 2025 г. Така нетният коефициент на заетостта — разликата между работодателите, които планират да намалят работната сила, и тези, които прогнозират да я увеличат, е +4%, или намаление с 12 процентни пункта спрямо предишното шестмесечие и спад с 6 процентни пункта в сравнение със същия период на 2023 година.

"Българските работодатели преживяват изключително трудни времена и това обяснява скромната прогноза от +4% — най-ниската от началото на изследването. Тя несъмнено е повлияна от неблагоприятните макроикономически и геополитически фактори, но според нашите наблюдения причина, поради която плановете им за развитие ще "буксуват", е продължителната липса на политическа стабилност в страната", коментира Надя Василева, председател на БКЗ.

Седем от дванадесетте индустрии, включени в проучването, регистрират по-слаби прогнози за наемане на нови служители през следващите 6 месеца. Като в сравнение с предишния изследван период най-голям спад отчитат секторите "Информационни технологии" (понижение от 5 процентни пункта) и "Търговия на едро и дребно", "Финансови и застрахователни дейности, недвижими имоти и бизнес услуги“ и „Хотелиерство и ресторантьорство", в които плановете на работодателите намаляват с 3 процентни пункта.

"Особено обезпокоителен е спадът от два процентни пункта в сектор "Производство", в който има над 500 хиляди заети. Намалението, от една страна, означава, че част от служителите ще загубят работата си, а, от друга, че предприятията не могат да намерят нужните кадри. Това отново ни връща в изходна точка А — липсата на стабилно правителство, което да вземе адекватни мерки по отношение на подготовката на тези кадри в комбинация с вноса им от трети страни", допълни Надя Василева.

В същото време работодателите от четири сектора споделят по-силни планове за наемане на служители в сравнение с предишния изследван период. Увеличението е най-голямо в секторите "Транспорт, складиране и комуникации" и "Строителство", където нетният коефициент на заетостта достига съответно +14% и +12%, следвани от "Публичен и социален сектор" и "Електричество, газ и вода" с нетен коефициент на заетостта от +7% и +3%. Прогнозата на работодателите в "Аутсорсинг" сектора намалява с 1 процентен пунт и достига коефициент на заетостта от +12%, в сектор "Добивна промишленост" коефициентът на заетост от -1% не търпи промяна, а в сектор "Селско, горско и рибно стопанство" намалява с 2 процентни пункта.

По отношение на отделните региони единствено плановете на работодателите в София и Русе да наемат нови служители през следващите шест месеца регистрират увеличение и достигат нетни коефициенти на заетостта от +74% и +2%. В сравнение с предишния изследван период прогнозите на работодателите във Варна и Бургас намаляват със съответно 3 и 6 процентни пункта, докато нетният коефициент на заетостта в Пловдив от +11% остава същият.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.