Според проучване: Работодатели във Варна не планират наемане на нови служители

Повече от половината от работодателите в страната няма да наемат нови служители през следващите шест месеца според седмото национално проучване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ). 32% от анкетираните 1197 компании не очакват промяна в числеността на заетите, докато 24% прогнозират да наемат нови служители. Други 20% планират намаление на персонала, а 24% не са сигурни дали ще разширяват или свиват екипите си между октомври 2024 г. и март 2025 г. Така нетният коефициент на заетостта — разликата между работодателите, които планират да намалят работната сила, и тези, които прогнозират да я увеличат, е +4%, или намаление с 12 процентни пункта спрямо предишното шестмесечие и спад с 6 процентни пункта в сравнение със същия период на 2023 година.

"Българските работодатели преживяват изключително трудни времена и това обяснява скромната прогноза от +4% — най-ниската от началото на изследването. Тя несъмнено е повлияна от неблагоприятните макроикономически и геополитически фактори, но според нашите наблюдения причина, поради която плановете им за развитие ще "буксуват", е продължителната липса на политическа стабилност в страната", коментира Надя Василева, председател на БКЗ.

Седем от дванадесетте индустрии, включени в проучването, регистрират по-слаби прогнози за наемане на нови служители през следващите 6 месеца. Като в сравнение с предишния изследван период най-голям спад отчитат секторите "Информационни технологии" (понижение от 5 процентни пункта) и "Търговия на едро и дребно", "Финансови и застрахователни дейности, недвижими имоти и бизнес услуги“ и „Хотелиерство и ресторантьорство", в които плановете на работодателите намаляват с 3 процентни пункта.

"Особено обезпокоителен е спадът от два процентни пункта в сектор "Производство", в който има над 500 хиляди заети. Намалението, от една страна, означава, че част от служителите ще загубят работата си, а, от друга, че предприятията не могат да намерят нужните кадри. Това отново ни връща в изходна точка А — липсата на стабилно правителство, което да вземе адекватни мерки по отношение на подготовката на тези кадри в комбинация с вноса им от трети страни", допълни Надя Василева.

В същото време работодателите от четири сектора споделят по-силни планове за наемане на служители в сравнение с предишния изследван период. Увеличението е най-голямо в секторите "Транспорт, складиране и комуникации" и "Строителство", където нетният коефициент на заетостта достига съответно +14% и +12%, следвани от "Публичен и социален сектор" и "Електричество, газ и вода" с нетен коефициент на заетостта от +7% и +3%. Прогнозата на работодателите в "Аутсорсинг" сектора намалява с 1 процентен пунт и достига коефициент на заетостта от +12%, в сектор "Добивна промишленост" коефициентът на заетост от -1% не търпи промяна, а в сектор "Селско, горско и рибно стопанство" намалява с 2 процентни пункта.

По отношение на отделните региони единствено плановете на работодателите в София и Русе да наемат нови служители през следващите шест месеца регистрират увеличение и достигат нетни коефициенти на заетостта от +74% и +2%. В сравнение с предишния изследван период прогнозите на работодателите във Варна и Бургас намаляват със съответно 3 и 6 процентни пункта, докато нетният коефициент на заетостта в Пловдив от +11% остава същият.

Да бъдеш независим, да поемаш отговорност, да имаш успешна кариера – това са ценностите на младите хора между 15 и 29 години, които живеят, учат и работят на територията на Община Варна. Здравословното хранене, получаването на висше образование, сключването на брак и родителството също са сред приоритетите им и всички те са свързани с индивидуалистичните нагласи и личното благоденствие. Много назад в ценностната система са ангажираността в обществения живот и активната политическа позиция. 

Тези изводи налагат данните от проведено по поръчка на Община Варна проучване за нагласите на младите хора в града. Зад него стои екипът на фондация "Силогия", който извърши серия от дейности на терен с цел установяване на особеностите, нуждите и проблемите на младежите на територията на Община Варна.

Изследването обхваща ключови теми като образование, заетост, културен живот, спорт, дигитални умения, социално включване и бъдещи перспективи за развитие, като целта е да се установят нагласите и да се подобрят условията за тяхното развитие.

Изследването е проведено в периода 30 април - 23 юли 2025 г., като са използвани разнообразни изследователски инструменти. Редом с класически методи като анкетно проучване, интервюта и фокусни групи то залага във висока степен и на качествени методи, които активно да въвлекат младите хора в ролята на интерпретатори на събраните данни, да формулират хипотези и препоръки. Постигната е представителност в изводите, като се очаква те да послужат в бъдещата работа на местната власт. 

Отчетен беше икономическият натиск върху младите хора – всеки четвърти студент работи на пълен работен ден, дори 8% от гимназистите вече са в пазара на труда.

Налага се да работят, докато учат, но считат заплатите за ниски, а цените за високи. Естественият стремеж към икономическа независимост и достоен живот, установени и в проведеното изследване, налага и една от ключовите препоръки – за по-адекватни трудови условия, за насърчаване на диалога между местната власт, работодателските организации, младежките организации (студентски съвети), синдикатите; категорични действия на Инспекция по труда и други помощни институции за контрол над условията на трудещите се млади хора във Варна; повишаване на трудовата им култура (обучения по защита на трудови права, сключване на КТД и др.). 

Много от младежите изграждат силна връзка с Варна и отчитат големия ѝ потенциал – културен, икономически и не на последно място като община, която може да предоставя желаните от тях благоприятни условия за живот и развитие. Същевременно тези нагласи касаят по-скоро бъдещето, отколкото настоящето им, а оптимистичните възгледи са обвързани с разгръщането на ключови фактори, сред които като най-значими изпъкват прозрачното и демократично управление, условията на труд и възможностите за заетост, развитието на градската среда, пътно-транспортна инфраструктура, зелените площи и замърсяването.