117 почивни дни ни очакват през 2023-та, работните ще са 248

2023 година ще е равна по брой работни дни на отиващата си 2022-ра - точно 248. Това се равнява на 1984 работни часа. Общо ще се почива 117 дни със съботите и неделите и официалните празници, отбелязва БНТ.

Според Кодекса на труда, когато празник съвпадне с неработни дни, първият делник след тях става почивен. Най-малко ще се работи през април и декември, а най-дълго - през август.

Комбинацията с официален празник ще създаде четири дълги уикенда през годината - около Деня на Освобождението, Деня на труда, Гергьовден и Деня на Независимостта. Традиционно най-дълго ще се почива около големите християнски празници Великден и Коледа - съответно четири и пет дни.

Какви точно ще са празничните почивни дни през 2023-та?

През януари почивните дни са два - 1 и 2 януари заради посрещането на Новата година.

През февруари няма почивни дни заради празници.

През март ще се почива празнично на 3, 4 и 5 март заради националния ни празник - Освобождението на България.

През април ще се почива около най-големия християнски празник Великден - на 14, 15, 16 и 17 април.

През май ще се почива на 1 май - Деня на труда. След това около 6 май - Гергьовден. Тук почивните дни са три - 6, 7 и 8 май. Почивен ще бъде и 24 май - Деня на Светите братя Кирил и Методий.

През юни, юли и август няма допълнителни почивни дни.

През септември ще се почива празнично на 6 септември - Деня на Съединението. Ще се почива и на 22, 23 и 24 септември около Деня на Независимостта.

През октомври и ноември няма допълнителни почивни дни.

През декември ще се почива празнично около Бъдни вечер и Коледа - на 24, 25, 26 и 27 декември.

Макар да се наблюдават тенденции за зараждане на промени в поведението на отделни групи потребители при избора на стоки в посока търсене на оптимално съотношение цена-качество, все още като главен мотив при вземането на решение за покупка сред мнозинството от хората се очертава цената, независимо от националността на търговеца. Същевременно обаче, дори цената да е определяща при избора, когато става дума за разочарование от икономическия субект или от продукта, на първо място излиза лошото качество на изделието. Това посочва основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в интервю за списание „Мениджър“.

“Един потребител може да реши да купи от даден търговец, но когато не хареса продукта, по-вероятно е да не се върне при него за повторно пазаруване. Значение за последваща неудовлетвореност от покупката имат и т.нар. тъмни модели (различни форми на нелоялни търговски практики) на китайските платформи, които не дават възможност на потребителите да се запознаят с това кой е продавачът, какви са характеристиките на продуктите, каква ще е крайната цена и др. нарушения на европейското законодателство в областта на потребителската защита, правото на интелектуална собственост, защитата на данните, трудовото право и др.”, коментира още тя.

Според Руменова преобладаващата част от потребителите са водени от идеята за сделки на възможно най-ниски цени и често оставят на заден план качеството на продуктите и идеята за изграждане въз основата на него на доверие към даден бранд, търговец или магазин. “Като членове на едно консуматорско общество, те действат досущ като номади, тръгнали на лов за най-изгодните оферти и готови във всеки един момент да сменят ареала си, ако “ресурсите” се изчерпат. Още по-сериозният проблем е, че тези групи потребители не отчитат, че съществена част от качеството на продукта е неговата безопасност, най-ниската цена не е икономически най-изгодната за тях сделка, а цената обикновено има пряко отношение към качеството и безопасността на стоките. Но темата безопасност на стоките включва не само видимите за потребителите недостатъци като например лошо качество на материалите и паянтови конструкции, но и скрити несъответствия – химически рискове, ненадеждна изолация на части под напрежение, рискови за най-малките елементи и др.”, обяснява Руменова като дългогодишен експерт в сферата на потребителската защита.

“Това са невралгичните точки, в които трябва да се интервенира спрямо потребителите при неравното съревнование с конкуренцията най-вече от трети страни, където, освен всичко друго, търговците не са задължени да отговарят на редица законови изисквания като тези в Европейския съюз”, добавя тя.

Руменова счита, че друг аспект при изграждането на доверие в качеството на продуктите е инвестирането на усилия в мерки за минимизиране на проблема с недоверието заради фалшиви отзиви, като премахване на автори на такива оценки, замяна на рецензиите с проучвания на клиенти и др. Фалшивите мнения са проблем за лоялната конкуренция между компаниите, тъй като може да окажат голямо влияние върху продажбите, а също така са проблем за потребителите, които може да бъдат подведени.