60% ръст на кибератаките през втората половина на 2022-ра

Заплахите от кибератаки - фишинг и заразени имейли, са се увеличили с 60% през последната половин година. Това показва докладът на една от компаниите за киберзащита, като данните са валидни за целия свят, отбелязва БНТ.

За България - в рамките само на тази година редица български институции пострадаха от хакерски атаки. Такава блокира работата на "Български пощи" и последваха уволнения. Хакери атакуваха сайтове на институции, включително на Министерския съвет, президентството и други служби и институции.

Прогнозите в световен мащаб показват, че през следващата година щетите при изтичането на данни след хакерски атаки ще стигнат 5 милиона долара.

"За тези пет минути са се появили около 20 000 нови заплахи за нечий компютър, за нечии данни. Зловредни софтуери сега се опитват да вземат паролата на някого и да пробият в неговата база с данни", казва Кандид Уест, експерт по киберзащита.

Очевидно кибератаките не спират през празничните дни, а България става все по-желана цел.

"Забелязваме, че атаките към България са на осмо място по честота. Близо 14% от всички кибератаки в света засягат именно българи", каза Кандид Уест.

В някои от случаите атаката успява да пробие до мястото, в което се съдържат всички снимки, документи, имейли и важна информация, която човек пази на едно място - в т.нар. облачно пространство.

"Може да разполагат с всичките ви онлайн данни. И може да се наложи да си платите, за да си ги получите обратно. Ако паролата ви е слаба, ако отварят линкове от съмнителни имейли, ако вярват на сайтове, които много приличат на сайт на официална институция, но не са и единственото, което правят е да откраднат паролата ви - вие сте в един от капаните. Следва изнудване или пък използване на данните, които са откраднали, за да могат с тях да стигнат до други хора. Едно от класическите последствия включва пари, разбира се. Да използват кредитната ви карта, за да си купят телефон например. Сметката ще е за вас, телефонът ще си е за тях", казва Кандид Уест.

Една от първите спирачки на всичко това е както винаги личната защита - достатъчно добра парола и малко здравословно недоверие към съмнителни сайтове и имейли.

"Когато шофирате си слагате колана, разчитате, че имате добри спирачки. Да, това може и да не ви предпази в 100% от случаите, но знаете, че не бива да неглижирате тази защита", казва Уест.

Само в навечерието на празниците хиляди нови заплахи са тръгнали към своята нова цел. Сценариите са същите и в опитите за измама няма иновация. Но очевидно все още работят.

Макар да се наблюдават тенденции за зараждане на промени в поведението на отделни групи потребители при избора на стоки в посока търсене на оптимално съотношение цена-качество, все още като главен мотив при вземането на решение за покупка сред мнозинството от хората се очертава цената, независимо от националността на търговеца. Същевременно обаче, дори цената да е определяща при избора, когато става дума за разочарование от икономическия субект или от продукта, на първо място излиза лошото качество на изделието. Това посочва основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в интервю за списание „Мениджър“.

“Един потребител може да реши да купи от даден търговец, но когато не хареса продукта, по-вероятно е да не се върне при него за повторно пазаруване. Значение за последваща неудовлетвореност от покупката имат и т.нар. тъмни модели (различни форми на нелоялни търговски практики) на китайските платформи, които не дават възможност на потребителите да се запознаят с това кой е продавачът, какви са характеристиките на продуктите, каква ще е крайната цена и др. нарушения на европейското законодателство в областта на потребителската защита, правото на интелектуална собственост, защитата на данните, трудовото право и др.”, коментира още тя.

Според Руменова преобладаващата част от потребителите са водени от идеята за сделки на възможно най-ниски цени и често оставят на заден план качеството на продуктите и идеята за изграждане въз основата на него на доверие към даден бранд, търговец или магазин. “Като членове на едно консуматорско общество, те действат досущ като номади, тръгнали на лов за най-изгодните оферти и готови във всеки един момент да сменят ареала си, ако “ресурсите” се изчерпат. Още по-сериозният проблем е, че тези групи потребители не отчитат, че съществена част от качеството на продукта е неговата безопасност, най-ниската цена не е икономически най-изгодната за тях сделка, а цената обикновено има пряко отношение към качеството и безопасността на стоките. Но темата безопасност на стоките включва не само видимите за потребителите недостатъци като например лошо качество на материалите и паянтови конструкции, но и скрити несъответствия – химически рискове, ненадеждна изолация на части под напрежение, рискови за най-малките елементи и др.”, обяснява Руменова като дългогодишен експерт в сферата на потребителската защита.

“Това са невралгичните точки, в които трябва да се интервенира спрямо потребителите при неравното съревнование с конкуренцията най-вече от трети страни, където, освен всичко друго, търговците не са задължени да отговарят на редица законови изисквания като тези в Европейския съюз”, добавя тя.

Руменова счита, че друг аспект при изграждането на доверие в качеството на продуктите е инвестирането на усилия в мерки за минимизиране на проблема с недоверието заради фалшиви отзиви, като премахване на автори на такива оценки, замяна на рецензиите с проучвания на клиенти и др. Фалшивите мнения са проблем за лоялната конкуренция между компаниите, тъй като може да окажат голямо влияние върху продажбите, а също така са проблем за потребителите, които може да бъдат подведени.