780 лв. става минималната работна заплата от 1 януари 2023 година

Минималната работна заплата ще стане 780 лв. от 1 януари 2023 г., реши правителството на последното си заседание за 2022-ра. Размерът ѝ ще се повиши с 9,9% спрямо сегашната ѝ стойност. При определянето на новия размер на минималната работна заплата са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда и възможностите на държавния бюджет. Това обяви вицепремиерът и министър труда и социалната политика Лазар Лазаров.

Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите. По този начин се създават условия за прилагане на механизъм за определяне на минималната работна заплата и отчитане на референтни стойности, съобразно директивата за адекватни минимални възнаграждения.

Минимална работна заплата получават около 500 хиляди работници и служители. Сред тях са работещите в социалните услуги и ползващите механизма за лична помощ, обясни още Лазаров.

"Увеличението на минималната работна заплата осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината. По този начин се дава възможност, получаващите минимално възнаграждение, или лицата, чиито заплати основни се определят като съотношение от минималната работна заплата, да имат увеличение на доходите от началото на януари", коментира Лазаров.

Синдикатите изразиха недоволство от решението на служебния кабинет. Те настояваха за минимална заплата от 850 лв. Затова и служебният вицепремиер каза, че съвместно със социалните партньори в началото на 2023 г. ще започне работа по механизма за определяне на минималната работна заплата, отбелязва БНТ.

За 850 лв минимална заплата настояваше и БСП. Затова критики към кабинета отправи и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея Радев е направил коледен подарък на войнолюбците и е забравил за работещите, слабите и бедните.

Решението на правителството е трябвало да бъде за увеличение на минималната работна заплата на 50% от средната от първи януари 2023 г. Половин милион българи, които са работещи бедни, чакаха това решение, пише Нинова в социалните мрежи.

Вместо това, по думите ѝ, служебният кабинет на Радев бързал между празниците тихомълком да реши, че ще има още и още оръжия за Украйна, но вече ще минават през Народното събрание. Нинова визира одобрения проект на допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна.

Макар да се наблюдават тенденции за зараждане на промени в поведението на отделни групи потребители при избора на стоки в посока търсене на оптимално съотношение цена-качество, все още като главен мотив при вземането на решение за покупка сред мнозинството от хората се очертава цената, независимо от националността на търговеца. Същевременно обаче, дори цената да е определяща при избора, когато става дума за разочарование от икономическия субект или от продукта, на първо място излиза лошото качество на изделието. Това посочва основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в интервю за списание „Мениджър“.

“Един потребител може да реши да купи от даден търговец, но когато не хареса продукта, по-вероятно е да не се върне при него за повторно пазаруване. Значение за последваща неудовлетвореност от покупката имат и т.нар. тъмни модели (различни форми на нелоялни търговски практики) на китайските платформи, които не дават възможност на потребителите да се запознаят с това кой е продавачът, какви са характеристиките на продуктите, каква ще е крайната цена и др. нарушения на европейското законодателство в областта на потребителската защита, правото на интелектуална собственост, защитата на данните, трудовото право и др.”, коментира още тя.

Според Руменова преобладаващата част от потребителите са водени от идеята за сделки на възможно най-ниски цени и често оставят на заден план качеството на продуктите и идеята за изграждане въз основата на него на доверие към даден бранд, търговец или магазин. “Като членове на едно консуматорско общество, те действат досущ като номади, тръгнали на лов за най-изгодните оферти и готови във всеки един момент да сменят ареала си, ако “ресурсите” се изчерпат. Още по-сериозният проблем е, че тези групи потребители не отчитат, че съществена част от качеството на продукта е неговата безопасност, най-ниската цена не е икономически най-изгодната за тях сделка, а цената обикновено има пряко отношение към качеството и безопасността на стоките. Но темата безопасност на стоките включва не само видимите за потребителите недостатъци като например лошо качество на материалите и паянтови конструкции, но и скрити несъответствия – химически рискове, ненадеждна изолация на части под напрежение, рискови за най-малките елементи и др.”, обяснява Руменова като дългогодишен експерт в сферата на потребителската защита.

“Това са невралгичните точки, в които трябва да се интервенира спрямо потребителите при неравното съревнование с конкуренцията най-вече от трети страни, където, освен всичко друго, търговците не са задължени да отговарят на редица законови изисквания като тези в Европейския съюз”, добавя тя.

Руменова счита, че друг аспект при изграждането на доверие в качеството на продуктите е инвестирането на усилия в мерки за минимизиране на проблема с недоверието заради фалшиви отзиви, като премахване на автори на такива оценки, замяна на рецензиите с проучвания на клиенти и др. Фалшивите мнения са проблем за лоялната конкуренция между компаниите, тъй като може да окажат голямо влияние върху продажбите, а също така са проблем за потребителите, които може да бъдат подведени.