Експерт: Хората все по-ясно осъзнават необходимостта да защитават личните си данни

2024 година беше ползотворна за потребителите в глобален план, тъй като бяха приети и започнаха да действат важни нормативни актове, чиито разпоредби имат за цел да защитят гражданите от нелоялни практики и измами в разрастващото се и пълно с все-повече рискове дигитално пространство. Това заяви основателят на онлайн платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова пред Bloomberg TV Bulgaria. Тя даде примери със станалия от февруари приложим за всички онлайн платформи Закон за цифровите услуги и приетия през август Закон за изкуствения интелект. 

Руменова отбеляза, че разрастването на базирани в трети страни онлайн платформи до "много големи" (с над 45 милиона активни потребители месечно) по смисъла на Закона за цифровите услуги даде възможност да им се търси отговорност за прилагането на т. нар. "тъмни модели" по отношение правото на информация за търговеца, алгоритмите за препоръчване на продукти и насърчаването на продажбите, формирането на отстъпките, законността на съдържанието. Това включва и спазването на изискванията относно безопасността на стоките, правото на интелектуалната собственост, GDPR и др. 

"Единственият път тези платформи да продължат да предлагат стоки на европейските потребители е спазват действащите норми. Често се поставя въпросът дали не се води търговска война? Говорим за правила, които всички търговци, които оперират на територията на ЕС, спазват. Единственото, което се иска от тези китайски платформи, е да правят същото", коментира Руменова. 

Според нея развитието на изкуствения интелект ще заема все по-голям дял в темата за потребителските права и защита. "За да бъдат защитени потребителите от заблуди и измами, влезлият на 1 август в сила с преходен период до 2026 г. Закон за изкуствения интелект въведе четири нива на риск. Системите с нисък риск няма да бъдат регулирани, тези с "ограничен риск" като чатботовете ще трябва да осигурят прозрачност за потребителите относно използването на тази AI технологията, а системите с "висок риск" ще подлежат на регистрационен режим и производителите им ще трябва да могат да гарантират, че безопасността и качеството им могат да бъдат управлявани. Системи с много висок риск, напр. за обработка на биометрични данни, няма да бъдат допускани", информира още тя. 

Защитата на данните става все по-ясно осъзната от хората цел с всеки нов случай на неправомерно обработване от страна на един или друг оператор, посочи експертът. Тя припомни случаи на произнасяне на съда по жалба на гражданин до Европейския съд след неправомерно обработване на негова чувствителна информация от страна на Facebook, както и наскоро нашумелите измами в Гърция с доставки на непоръчвани стоки след пробив в системи и източване на данните на активни онлайн потребители. 

В студиото на Bloomberg TV Bulgaria Габриела Руменова каза още, че е важно в бъдеще да продължи работата на европейските институции по създаването на специален закон за регулиране дейността на инфлуенсърите. По думите ѝ т. нар. "влиятелни личности" ще продължат да оказват значително въздействие върху поведението на потребителите и в следващите периоди. Тя припомни, че през 2022 г. Европейската комисия започна преглед на действащото потребителско законодателство, за да предложи проектозакон за цифровата справедливост, който се очаква до няколко години. Дотогава всяка държава решава самостоятелно такива случаи от практиката, като се ползва от действащи правни норми в различни европейски нормативни актове. В България тази година имаше подобен казус с два вида "енергиен сниф", които в крайна сметка бяха решени чрез забрана на продуктите, но не и чрез атакуване на инфлуенс практиката, свързана с рекламирането на продукта от познато сред подрастващите лице от българския шоу бизнес.  

Руменова призова гражданите да бъдат активни при търговски нарушения и накърнени потребителски права, а институциите да не поставят изкуствени граници на правомощията си и да работят заедно, защото в тези "граници" остават нерешени потребителски проблеми. Изпуснати в зародиш, тези проблеми нарастват и стават неуправляеми. 

През последните години се отчита тенденцията все повече семейства да предпочитат живите коледни дървета в саксия, които могат да бъдат запазени и след празниците. 

Макар изкуствените елхи да се възприемат като по-удобни и практични, все повече семейства търсят истинския аромат на Коледа, но без цената на отсеченото дърво – решение, което съчетава празничния уют с грижа за природата.

"Вече не сравняваме отрязани елхи с изкуствени, а живи елхи с имитациите", обяснява Антон Гичев, специалист по отглеждане на декоративни дървета.

"Единственият начин Коледа да има положителен екологичен отпечатък е коледното дърво да бъде живо. Проучвания показват, че изкуствените елхи имат до седем пъти по-голям вреден екологичен отпечатък от отрязаните. За да се компенсира това, една изкуствена елха трябва да се използва поне осем години", допълва той.

Противно на масовото схващане, живата елха може успешно да се отглежда и след Коледа, ако е правилно подбрана.

"Стотици семейства връщат след празниците елхите си за доотглеждане и те се развиват успешно за следващи години", посочва Гичев.

Ключът към дългия живот на коледното дърво се крие в кореновата система:

"Тайната е в корените. Затова хората трябва да купуват от доверен източник", съветва специалистът.

Живата елха може да остане в саксия или да бъде засадена в двора.

 "Ако е в професионален, дишащ контейнер – например текстилен, дървото може да остане в саксия 5–6 години без риск от деформация на корените", уточнява Гичев.

Важно е и ежегодното подхранване, тъй като хранителните вещества в ограничен обем почва бързо се изчерпват.

Сред най-популярните коледни дървета у нас остават сребристият смърч и различни видове ели, включително кавказската ела.

"Сребристият смърч е много гъст и ефектен, но някои хора предпочитат елите, защото са по-подходящи за украса", казва специалистът.

Изборът остава въпрос на вкус, като все повече хора експериментират с различни видове всяка година.

"Коледа е символ на доброто, на новия живот и съзиданието. Най-естественото е традицията да засадим дърво, а не да го отрежем", категоричен е Антон Гичев.

По думите му пластмасовата елха е само имитация с вреден екологичен отпечатък и не носи същото послание за бъдещето – нито към природата, нито към децата.

Традицията да се украсява елхата на Бъдни вечер също се запазва. Истинската елха в саксия все по-често се превръща в символ на устойчивата Коледа – празник с аромат, смисъл и грижа за живота.