Експерт настоява за специални проверки на таксиметровите услуги

Отказът на таксиметровите шофьори да връщат ресто на клиентите им може да бъде разгледано като нелоялна търговска практика. Това обясни основателят на платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова в ефира на Радио Фокус. Тя уточни, че става дума за случаите, в които има повторяемост на това поведение от страна на един и същи водач на такси или на дадена компания.

Руменова се позова на Закона за защита на потребителите и подчерта, че всеки търговец трябва да изпълнява своята дейност професионално и добросъвестно.

"В конкретния случай това означава шофьорите да са си набавили достатъчно количество монети и банкноти, за да имат възможност във всеки един момент да връщат на клиентите си точно толкова, колкото им дължат.

"Те ежедневно упражняват тази дейност, имат представа хората с какви пари идват, какво им връщат. Ако се наложи, периодично може допълнително да се снабдяват с още", коментира тя и призова при повече жалби Комисията за защита на потребителите да разглежда тези случаи за евентуално наличие на нелоялна търговска практика, която да бъде санкционирана и забранена. Другата компетентна институция, към която хората могат да се обръщат, е ИА "Автомобилна администрация". При ескалиране на ситуацията пък да се звъни на 112 или на полицията.

"Но най-сигурният коректив на дейността на търговците, най-голямата санкция идва от клиента", изтъкна тя и призова хората да дават отпор на подобни практики.

"Независимо от мотива на потребителя да ползва таксиметрова услуга – бърза, търси комфорт или друго, той трябва да я получи със съответното качество и коректност. Апелирам към всички, когато им се дължи ресто, а с едно или друго обяснение то не им се връща, да настояват в диалог с шофьора това да се случи, да го предупредят, че иначе ще информират таксиметровата компания и ще сезират отговорните институции, а при необходимост - действително да го сторят.", посочи Руменова. Тя препоръча също да се правят снимки с данните за името на водача на автомобила и номера му, за да може после, заедно с евентуално издаден касов бон, да се приложат към официална жалба. "Когато клиентите информират фирмата, а контролните органи извършат необходимите проверки, ще се разбере и дали това е практика на отделния шофьор или политика на компанията", добави експертът.

Руменова разказа и за друга некоректна практика на таксита – след като чуят адреса, посочват твърда сума и ако клиентът не приеме, отказват да го закарат.

"Важно е потребителите да не се съгласяват с никакъв вид практики, които им се струват нечестни, съмнителни и незаконни, да ги парират с поведението си."

Експертът по права на потребителите препоръча пазарът на таксиметровите услуги да бъде подложен на специален мониторинг, тъй като по думите ѝ не всички компании и шофьори са некоректни, а изрядните също като потребителите страдат от нелоялните практики на недобросъвестните. "Институциите трябва да бъдат чувствитени към проблемите на потребителите и да прилагат всичките си правомощия и цялата строгост на закона, за да установяват нарушенията, да ги санкционират и забраняват. Ако не го правят, а гражданите са активни до един момент, те ще спрат да бъдат такива, след като виждат, че няма адекватна реакция.", каза още тя.  

Според Габриела Руменова би могло да се помисли дали не са необходими законодателни промени в общия закон или в специален, така че шофьорите на таксита да бъдат задължени да разполагат с достатъчна наличност на монети и банкноти за връщане на ресто и/или пък абсолютно всички да приемат безкасови плащания.

Макар да се наблюдават тенденции за зараждане на промени в поведението на отделни групи потребители при избора на стоки в посока търсене на оптимално съотношение цена-качество, все още като главен мотив при вземането на решение за покупка сред мнозинството от хората се очертава цената, независимо от националността на търговеца. Същевременно обаче, дори цената да е определяща при избора, когато става дума за разочарование от икономическия субект или от продукта, на първо място излиза лошото качество на изделието. Това посочва основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в интервю за списание „Мениджър“.

“Един потребител може да реши да купи от даден търговец, но когато не хареса продукта, по-вероятно е да не се върне при него за повторно пазаруване. Значение за последваща неудовлетвореност от покупката имат и т.нар. тъмни модели (различни форми на нелоялни търговски практики) на китайските платформи, които не дават възможност на потребителите да се запознаят с това кой е продавачът, какви са характеристиките на продуктите, каква ще е крайната цена и др. нарушения на европейското законодателство в областта на потребителската защита, правото на интелектуална собственост, защитата на данните, трудовото право и др.”, коментира още тя.

Според Руменова преобладаващата част от потребителите са водени от идеята за сделки на възможно най-ниски цени и често оставят на заден план качеството на продуктите и идеята за изграждане въз основата на него на доверие към даден бранд, търговец или магазин. “Като членове на едно консуматорско общество, те действат досущ като номади, тръгнали на лов за най-изгодните оферти и готови във всеки един момент да сменят ареала си, ако “ресурсите” се изчерпат. Още по-сериозният проблем е, че тези групи потребители не отчитат, че съществена част от качеството на продукта е неговата безопасност, най-ниската цена не е икономически най-изгодната за тях сделка, а цената обикновено има пряко отношение към качеството и безопасността на стоките. Но темата безопасност на стоките включва не само видимите за потребителите недостатъци като например лошо качество на материалите и паянтови конструкции, но и скрити несъответствия – химически рискове, ненадеждна изолация на части под напрежение, рискови за най-малките елементи и др.”, обяснява Руменова като дългогодишен експерт в сферата на потребителската защита.

“Това са невралгичните точки, в които трябва да се интервенира спрямо потребителите при неравното съревнование с конкуренцията най-вече от трети страни, където, освен всичко друго, търговците не са задължени да отговарят на редица законови изисквания като тези в Европейския съюз”, добавя тя.

Руменова счита, че друг аспект при изграждането на доверие в качеството на продуктите е инвестирането на усилия в мерки за минимизиране на проблема с недоверието заради фалшиви отзиви, като премахване на автори на такива оценки, замяна на рецензиите с проучвания на клиенти и др. Фалшивите мнения са проблем за лоялната конкуренция между компаниите, тъй като може да окажат голямо влияние върху продажбите, а също така са проблем за потребителите, които може да бъдат подведени.