Иновативен контейнер за отпадъци монтираха в центъра на Варна

Как работи първият във Варна смарт контейнер за компактиране на отпадъци демонстрира заместник-кметът по екология в общината Христо Рафаилов. Иновативният контейнер е монтиран в центъра на града, близо до Севастопол. Съдът е с обем от 250 л. и с вградено устройство за пресоване на боклука. Това повишава капацитета му до 1200 л. за едно запълване и се равнява на 5 стандартни 240-литрови кофи за некомпресирани отпадъци.

Пресата се захранва от 100% слънчева енергия и работи дори при ограничена светлина. Слънчевият панел и батериите му осигуряват до 72 часа автономност през цялата година, обясни Рафаилов. Устройството е проектирано и тествано в скандинавските държави.

Съдът има вградени датчици за ниво на запълване, за да няма ненужно събиране и извозване. Смарт контейнерът ще се почиства и извозва по стандартния начин от сметопочистващата фирма, но кратността на дейностите е намалена много: ако едно малко кошче се изхвърля няколко пъти в седмицата, то новото ще се обслужвано веднъж и то в най-натоварените периоди от годината, каза още Рафаилов. Той посочи, че кошчето не е за едри отпадъци от домакинствата, а отворът му е за опаковки и малки отпадъци, които най-често се изхвърлят от пешеходците.

95% от материалите на контейнера подлежат на рециклиране. Поцинкованата закалена стомана на корпуса е пожаробезопасна, устойчива на корозия и продължителна експлоатация. Механизмът на затваряне не позволява приток на кислород и горене вътре в съда, но въпреки това изхвърлянето на фасове от цигари е забранено, уточни зам.-кметът по въпросите на екологията. Съдът е проектиран така, че от него да не могат да бъдат изваждани и разпилявани отпадъци.

Монтирането на контейнера е част от пилотен демонстрационен проект за интелигентно управление на отпадъците във Варна. "Търсим иновативни решения. Тестовият период ще ни помогне да направим оптималната план-сметка "чистота" за следващата година", изтъкна Рафаилов и призова гражданите да пазят смарт контейнера. Мобилните камери ще следят за вандалски прояви и ще бъдат налагани глоби.

През последните години се отчита тенденцията все повече семейства да предпочитат живите коледни дървета в саксия, които могат да бъдат запазени и след празниците. 

Макар изкуствените елхи да се възприемат като по-удобни и практични, все повече семейства търсят истинския аромат на Коледа, но без цената на отсеченото дърво – решение, което съчетава празничния уют с грижа за природата.

"Вече не сравняваме отрязани елхи с изкуствени, а живи елхи с имитациите", обяснява Антон Гичев, специалист по отглеждане на декоративни дървета.

"Единственият начин Коледа да има положителен екологичен отпечатък е коледното дърво да бъде живо. Проучвания показват, че изкуствените елхи имат до седем пъти по-голям вреден екологичен отпечатък от отрязаните. За да се компенсира това, една изкуствена елха трябва да се използва поне осем години", допълва той.

Противно на масовото схващане, живата елха може успешно да се отглежда и след Коледа, ако е правилно подбрана.

"Стотици семейства връщат след празниците елхите си за доотглеждане и те се развиват успешно за следващи години", посочва Гичев.

Ключът към дългия живот на коледното дърво се крие в кореновата система:

"Тайната е в корените. Затова хората трябва да купуват от доверен източник", съветва специалистът.

Живата елха може да остане в саксия или да бъде засадена в двора.

 "Ако е в професионален, дишащ контейнер – например текстилен, дървото може да остане в саксия 5–6 години без риск от деформация на корените", уточнява Гичев.

Важно е и ежегодното подхранване, тъй като хранителните вещества в ограничен обем почва бързо се изчерпват.

Сред най-популярните коледни дървета у нас остават сребристият смърч и различни видове ели, включително кавказската ела.

"Сребристият смърч е много гъст и ефектен, но някои хора предпочитат елите, защото са по-подходящи за украса", казва специалистът.

Изборът остава въпрос на вкус, като все повече хора експериментират с различни видове всяка година.

"Коледа е символ на доброто, на новия живот и съзиданието. Най-естественото е традицията да засадим дърво, а не да го отрежем", категоричен е Антон Гичев.

По думите му пластмасовата елха е само имитация с вреден екологичен отпечатък и не носи същото послание за бъдещето – нито към природата, нито към децата.

Традицията да се украсява елхата на Бъдни вечер също се запазва. Истинската елха в саксия все по-често се превръща в символ на устойчивата Коледа – празник с аромат, смисъл и грижа за живота.