Предплатените карти за градския транспорт във Варна вече ще важат за 6 месеца

От 1 януари 2023 г. се увеличава срокът на валидност на закупените кредити в предплатените карти за пътуване в градския транспорт от 90 календарни дни на 180 календарни дни, съобщиха от общинското предприятие ТАСРУД.

Досега при закупуване или зареждане на сума от 10 лева потребителят получава пакет от 11 часа времепътуване, който е активен в рамките на 90 календарни дни. След изтичане на този времеви интервал остатъчната сума, в случай на наличие на такава, се замразява, а при последващо зареждане на нова сума замразеният остатък от предходния кредит се добавя към новозаредения. От началото на 2023 г., този времеви интервал се увеличава от 90 календарни дни на 180 календарни дни, обясняват от ТАСРУД.

Макар да се наблюдават тенденции за зараждане на промени в поведението на отделни групи потребители при избора на стоки в посока търсене на оптимално съотношение цена-качество, все още като главен мотив при вземането на решение за покупка сред мнозинството от хората се очертава цената, независимо от националността на търговеца. Същевременно обаче, дори цената да е определяща при избора, когато става дума за разочарование от икономическия субект или от продукта, на първо място излиза лошото качество на изделието. Това посочва основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в интервю за списание „Мениджър“.

“Един потребител може да реши да купи от даден търговец, но когато не хареса продукта, по-вероятно е да не се върне при него за повторно пазаруване. Значение за последваща неудовлетвореност от покупката имат и т.нар. тъмни модели (различни форми на нелоялни търговски практики) на китайските платформи, които не дават възможност на потребителите да се запознаят с това кой е продавачът, какви са характеристиките на продуктите, каква ще е крайната цена и др. нарушения на европейското законодателство в областта на потребителската защита, правото на интелектуална собственост, защитата на данните, трудовото право и др.”, коментира още тя.

Според Руменова преобладаващата част от потребителите са водени от идеята за сделки на възможно най-ниски цени и често оставят на заден план качеството на продуктите и идеята за изграждане въз основата на него на доверие към даден бранд, търговец или магазин. “Като членове на едно консуматорско общество, те действат досущ като номади, тръгнали на лов за най-изгодните оферти и готови във всеки един момент да сменят ареала си, ако “ресурсите” се изчерпат. Още по-сериозният проблем е, че тези групи потребители не отчитат, че съществена част от качеството на продукта е неговата безопасност, най-ниската цена не е икономически най-изгодната за тях сделка, а цената обикновено има пряко отношение към качеството и безопасността на стоките. Но темата безопасност на стоките включва не само видимите за потребителите недостатъци като например лошо качество на материалите и паянтови конструкции, но и скрити несъответствия – химически рискове, ненадеждна изолация на части под напрежение, рискови за най-малките елементи и др.”, обяснява Руменова като дългогодишен експерт в сферата на потребителската защита.

“Това са невралгичните точки, в които трябва да се интервенира спрямо потребителите при неравното съревнование с конкуренцията най-вече от трети страни, където, освен всичко друго, търговците не са задължени да отговарят на редица законови изисквания като тези в Европейския съюз”, добавя тя.

Руменова счита, че друг аспект при изграждането на доверие в качеството на продуктите е инвестирането на усилия в мерки за минимизиране на проблема с недоверието заради фалшиви отзиви, като премахване на автори на такива оценки, замяна на рецензиите с проучвания на клиенти и др. Фалшивите мнения са проблем за лоялната конкуренция между компаниите, тъй като може да окажат голямо влияние върху продажбите, а също така са проблем за потребителите, които може да бъдат подведени.