7 спектакъла в програмата на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

Свой театрален фестивал учредява през тази година Театрално-музикалния продуцентски център във Варна. Новата проява ще носи името Международен черноморски театрален фестивал, а дебютното ѝ издание ще е между 24 и 28 септември. В селекцията са включени седем спектакъла – три чуждестранни и четири български. Предвидена е и разнообразна съпътстваща програма. 

Театралният форум ще бъде открит на 24 септември с "Алма Малер" от Сашо Димоски и варненската трупа в режисура на Деян Пройковски от РС Македония. Спектакълът е разказ за една необикновена жена – съпругата на композитора Густав Малер, муза и любовница на най-изявените творци от времето на виенския сецесион. При второто си идване във Варна световноизвестният режисьор Габор Томпа ще представи "Аз съм вятърът" от Юн Фосе (25 септември) с екипа на Националния унгарски театър в Клуж-Напока – вълнуващ екзистенциален поглед към събития, разкриващи дълбоката човешка природа. 

Италианската формация AriaTeatro гостува със "След дъжда" от Аида Талиенте (27 септември) – спектакъл за преплетените житейски истории на две сестри. 

Заглавията, реализирани от български театри, в афиша са три.

"Женитба" от Гогол на ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград (26 септември) е модерен прочит на класическата творба, за чиято режисура Ростислав Георгиев получава АСКЕЕР 2025. 

"Лисабон" от Захари Карабашлиев (26 септември), също награден с АСКЕЕР 2025, но в категория драматургия, е постановка на МТ "Н. Бинев" – София, която третира темите за свободата, разказвайки история на хора, чието общуване се случва, докато са отвлечени и чакат спасението си. 

"Празен град" от Деян Дуковски на Yalta Art Room – София (28 септември) е с номинация за целия творчески екип на в категория "Изгряваща звезда" АСКЕЕР 2025 и разглежда последните няколко часа от живота на двама братя, озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни.

Финал на фестивала ще постави концертът "Песни по велики романи" на Милица Гладнишка и формацията ѝ "Лисицата и котараците" на 28 септември. 

Богата съпътстваща програма са подготвили организаторите на фестивала: огнено шоу за откриването; творчески ателиета с проф. Пламен Марков (26 септември) и Теа Денолюбова (25 септември), особено подходящи за бъдещи кандидатстуденти в областта на сценичните изкуства; фотографска изложба с театрални плакати на Симеон Лютаков; изложба живопис и акварел на Венелин Миланов; представяне на книга и филм за Георги Парцалев от Георги Тошев (27 септември); театрални срещи, дискусии след всеки спектакъл и други интересни за публиката преживявания, обединени от мотото "Театърът се вълнува".

В концепцията на Международния черноморски театрален фестивал е той да се превърне в сцена за среща на театри от Черноморския регион и отвъд, да даде възможност за творчески обмен на силни съвременни послания, пресъздадени с изразните средства на изкуството на XXI век, и да допринесе за утвърждаването на Варна като все по-желана дестинация за културен туризъм и през септември.

Ето и пълната програма за Първото издание на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

24 септември

• 18:00, пл. "Независимост" 1, пред сградата на Основна сцена на ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна
  Официално откриване на първото издание на Международен Черноморски Театрален Фестивал с Духов оркестър и мажоретен състав при II-ро ОУ "Никола Вапцаров", Варна
• 18:30, Главно фоайе на Основна сцена, откриване на фотографска изложба "Театрален плакат" на актьора и фотограф Симеон Лютаков 
• 19:00 Основна сцена: ПРЕМИЕРА АЛМА МАЛЕР от Сашо Димоски, ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна, реж. Деян Пройковски
• 21:00 Огнено шоу на Юлиян Димитров, сухия фонтан в градската градина между двете сгради на театъра

25 септември

• 14:00 – 17:00 Сцена Ротонда: Творческо ателие "Писането, което оживява на сцена" с Теа Денолюбова
• 17:00 Филиал: Изложба живопис и акварел "Морски сезони" на Венелин Миланов
• 18:00 Сцена Филиал: АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ от Юн Фосе, Национален унгарски театър – Клуж, Румъния, реж. Габор Томпа

26 септември

• 13:00 – 17:00 Сцена Ротонда: Творческо ателие за актьорско майсторство и режисура за драматичен театър с проф. Пламен Марков
• 18:00 Сцена Филиал: ЛИСАБОН от Захари Карабашлиев, МТ "Николай Бинев" – София, реж. Яна Титова
• 20:00 Основна сцена: ЖЕНИТБА от Гогол, ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград, реж. Ростислав Георгиев

27 септември

• 17:00 Сцена Ротонда: Представяне на книгата "Георги Парцалев. Хамлет от град Левски" и документален филм за актьора; водещ  Георги Тошев
• 19:00 Сцена Филиал: СЛЕД ДЪЖДА, Aria Teatro – Италия, текст и режисура Аида Талиенте и Киара Бенедети

28 септември

• 17:00 Сцена Филиал: ПРАЗЕН ГРАД от Деян Дуковски, Yalta Art Room – София, реж. Ахмет Исмаил
• 19:00 Основна сцена: Концерт "Лисицата и котараците: песни по велики романи" с Милица Гладнишка, Николай Воденичаров - Никеца и Иван Велчев

В пълния с абсурди и унижения човешки живот има едни особени абсурд и унижение, на културния фронт. Отнасят се до вид събитие, мероприятие, проява. Абсурдът не e единствено в самото случване, а и в тоталното му несъзнаване. Унижението е естетическо – не толкова за участниците (не го схващат), а като наблюдавана картина. Защо го има този унизителен абсурд? Защото.. – прието е да не се счита за унизителен абсурд, задоволява суетата.

Събитието е "Представяне на нова книга".

Какво точно представлява едно "Представяне на нова книга"?. То е: сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели. Накрая гостите се чувстват приятно, одухотворени, културни (без ирония – така се чувстват)… все тъй без да се чели въпросната книга.

Е, не е ли унижение за автора? Всички му харесват непрочетената книга. Радват му се, поздравяват го за…. прекрасната непрочетена книга. Дори автограф му вземат заради нея. А той? – "Много съм добър, да ви кажа, много яко пиша!".

Кое би било неабсурд? Кое би било неунижение? Кое би било истинска култура?! Би било, ако всички тия хора се съберат, поздравяват го и обсъждат развълнувани… книгата, след като я прочетат.

Кое не е така? Всичко е така. А защо никой не се сеща, че е точно така? Не знам. Но си е така.

"Добър ден, опитайте от моя нов салам!", казва месарят. Тази покана към хората не е лицемерна, не е скандална. Месарят никога не е имал претенцията да се грижи за нещо повече от вашите черва срещу пари. Но авторът на книга има. Да си хвали сам сърцето, духа (които се втъкават в една книга) е адски самообидно. Дваж повече – да му я харесват непрочели хора (истински полезни идиоти). В крайна сметка, ако наистина предлагаш култура, духовност, нещо ценно, себе си… – стой на положение – не може да бъдеш месар.

Разбира се, има автори на книги, които нищо никога не влагат от себе си. Те са месари.

Месари или немесари… – няма по-жалка картина от тази, в която автор, чиято единствена цел е да пробута книгата си (винаги това е целта), говори всичко друго, но не и за тази единствена цел – а наоколо му се усмихват. В месарницата нещата са по-честни.

"Ама гладен ли да стоя? Аз нали заради продажбите се правя на маймуна" – опонира авторът – "И как, като не си рекламирам книгата, хората ще узнаят за нея?". Отговорът – ти не разбра ли след толкова опити, че правенето на маймуна не носи пари. А дали хората ще разберат за книгата или не, не зависи от теб. Зависи от непонятни за всички ни логики, явления, случайности. След 200 години хората може да изнамерят книгата ти и да кръстят училище на твое име – това е залогът.