35 години от забележителна спелеоложка експедиция ще отбележат в Музея за нова история на Варна

Музеят за нова история на Варна ще отбележи 35-та годишнина от поставянето от варненски спортисти на един днес забравен рекорд – спелеоложката експедиция през 1989 г. в най-дълбоката по онова време пещера в света „Жан Бернар“ в Савойските Алпи, Франция.

Експедицията е дело на членовете на пещерен клуб „Галата“ – Варна. Логистиката, финансирането и административната организация са активно подпомогнати от тогавашния кмет на  район „Одесос“ - Варна, Радко Радулов. Технически ръководител на експедицията е председателят на пещерния клуб Кирил Иванов. Треньор на водолазите, които трябва да преминат под вода през наводнените галерии е кап. Веселин Венков.

Подготовката трае две години. На 22 март 1989 г. експедицията започва да навлиза постепенно в дълбините на земята. На 8 април петима членове на експедицията достигнат сухото дъно на пещерата на дълбочина 1358 м., наричано по онова време „дъното на света“ или „подземния Еверест“. Само един от тях – Христо Райков успява да преодолее под вода първата от наводнените подземни галерии. Той става третия в света човек по онова време, и единствения до днес българин, преминал под вода галерия в пещерата „Жан Бернар“. За съжаление това спортно постижение съвпада по време с политическите сътресения в страната. Това е причината то да остане слабо отразено в пресата по онова време, а днес да е непознато за младото поколение.  

За да припомни това значимо за варненския и българския спорт постижение, музеят за нова история на Варна организира две събития: прожекция на документалния филм за спелеоложката експедиция „Жан Бернар“ 89, спечелил първа награда на фестивала за приключенско кино в Барселона през 1989 г.; среща-разговор с  единствения българин, преминал под вода галерия в пещерата „Жан Бернар“, варненеца г-н Христо Райков. Той е психолог по професия и алпинист по призвание. Сред неговите постижения са покоряването на: връх Гранд Жорас  в Алпите по северната стена („стената на смъртта“) през 1986 г., връх Матерхорн в Алпите през 1987 г., връх Елбрус в Кавказ през 1988 г., връх Ленин в Памир през 1997 г., връх Тенгри Хан в Тян Шан през 1998 г. Номиниран е за спортист на Варна за 1997 г.

Двете събития ще се проведат на 27 март (сряда) от 18.00 ч. в Музея за нова история на Варна при вход свободен.

Строително-ремонтните дейности в Спортен комплекс "Локомотив" във Варна завършиха и комплексът е готов отново да посрещне спортните клубове, състезателите и младите таланти на града. Модернизираната база предлага по-добри условия за тренировки, по-висока енергийна ефективност и значително по-сигурна и функционална спортна среда.

Обновяването включва трите основни спортни обекта в комплекса - закрития лекоатлетически комплекс, спортна зала "Димитър Нушев" и залата за модерен петобой. Дейностите са реализирани със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, като Община Варна осигури и допълнително финансиране за редица важни подобрения извън първоначалния обхват на проекта.

Оглед на обновената база направи кметът на Варна Благомир Коцев, заедно с директора на ОП "Спорт - Варна" Юрджан Ахмед. 

"Спортен комплекс "Локомотив" е цялостно обновен. Днес виждаме модерна база с нови инсталации, подобрена климатизация, мерки за енергийна ефективност и значително по-добри условия за подготовка. Отстранени са течовете по покрива, подменена е дограмата, обновени са залите и е създадена много по-комфортна среда за нашите спортисти", заяви кметът. По думите му инвестициите в обществената инфраструктура, включително и спортната, са сред ключовите приоритети на Община Варна.

"Спортът възпитава дисциплина, постоянство и характер. Инвестициите в спортна база са инвестиции в младите хора и в бъдещето на града. Продължаваме да работим по обновяването и на други спортни обекти във Варна," допълни кметът.

Директорът на ОП "Спорт - Варна" Юрджан Ахмет също подчерта значението на обновяването за спортната общност.

"От днес спортните клубове започват поетапно да се завръщат в комплекса по предварително изготвен график. Вярвам, че с този ремонт създаваме много по-добри условия за подготовка и развитие на варненските спортисти", коментира Ахмет. По думите в капиталовата програма на ОП "Спорт - Варна" е заложено и обновяването на настилката в спортна зала "Димитър Нушев", където тренират баскетболните клубове. 

Ремонтът на спортните бази обхвана всички ключови зони на комплекса и разрешава дългогодишни проблеми, свързани както с техническото състояние на базата, така и с условията за подготовка на спортистите. Сред основните дейности беше цялостното саниране на сградите чрез полагане на нова топлоизолация по фасадите и покривите. Изпълнена е и нова хидроизолация, с което са отстранени проблеми с течове и компрометирани участъци по покривните конструкции.
Напълно подменено е осветлението във всички зали с нови енергоспестяващи LED системи, които осигуряват по-добра осветеност на тренировъчните пространства и по-ниски експлоатационни разходи. Към всяка от сградите са изградени фотоволтаични системи за собствено потребление, които ще подпомогнат на електрозахранването на комплекса и ще допринесат за значително намаляване на разходите.
Съществена част от ремонта е и подмяната на дограмата в закрития лекоатлетически комплекс заедно с компрометираните метални носещи конструкции. Това беше дългогодишен проблем за базата, който пораждаше притеснения за безопасността при неблагоприятни атмосферни условия, посочи Ахмед. 

Извършена е сериозна модернизация на отоплителните, вентилационните и климатичните системи. В лекоатлетическата зала са изградени изцяло нови, а в спортна зала "Димитър Нушев" системата е значително подобрена, което осигурява много по-добра тренировъчна база за младите спортисти. Паралелно с техническите подобрения е извършено и цялостно вътрешно обновяване на спортните зали, тренировъчните пространства, съблекалните, помощните помещения и треньорските стаи. 

В закрития лекоатлетически комплекс са изградени и допълнителни санитарни помещения. Специално внимание е отделено и на безопасността и достъпността, чрез изграждане на мълниезащитна инсталация, въведени противопожарни мерки и осигурена достъпна платформа за хора в неравностойно положение.

След изпълнението на всички дейности сградите достигат клас на енергопотребление "А", като е постигнато минимум 30% спестяване на първична енергия за всеки от обектите.