Кметът Портних изпрати варненския представител в игрите Спешъл Олимпикс

Състезателят по конна езда Велико Великов е единственият варненец, който ще участва на Световните летни игри Спешъл Олимпикс, които ще се проведат в периода 17-25 юни в Берлин. Той е един от атлетите с интелектуални затруднения, които България изпраща на игрите. Спортистът беше официално изпратен от кмета Иван Портних, който му подари знамето на Варна.

"С вълнение изпращаме за пореден път Велико на Спешъл олимпикс! Благодарение на него Варна има "запазено място" на този елитен спортен форум! Благодаря на Велико, на неговите треньори за упоритата работа. Вярвам, че той отново ще се върне с отличия, защото всички помним емоциите от последните 2 олимпиади, когато Велико, Ваня и Таня ни радваха със своите награди!", заяви кметът.

"Участвам за трети път в този форум и съм все по-амбициран да покажа не 100, а 1000 % от себе си. Благодаря на Община Варна и на всички хора, които ме подкрепят, на Слънчевата къща, на моето семейство и на моя треньор, който ме подготви за много кратко време“, каза Велико Великов. Той е носител на два златни медала по конна езда от Световните летни игри в Лос Анджелис през 2015 и сребърен медал от Световните летни игри в Абу Даби през 2019. Негов личен треньор е Веселин Петров. Велико тренира много активно в „Център за рехабилитация посредством хипотерапия, терапевтична езда ”. Състезател е на спортен клуб по конен спорт „Варна“.

Световните летни игри на Спешъл Олимпикс в Берлин ще бъдат най-голямото приобщаващо спортно събитие, в което ще участват повече от 7000 атлети с интелектуални затруднения и техни партньори без увреждания в 26 спорта и в 2 демонстративни спорта. 20 000 доброволци ще помагат в организацията. Спешъл Олимпикс България получи квота от 45 атлета с интелектуални затруднения и техни партньори без интелектуални затруднения в 9 спорта – лека атлетика, боче, бадминтон, конна езда, плуване, силов трибой, тенис, ролкови кънки и за пръв път участие на обединен отбор по баскетбол.

Варненецът Радослав Мавродиев постигна една от най-трудните цели в света на спортната издръжливост — завърши пълната дистанция на IRONMAN. Това се случва на 22 август, в Талин, когато за 16 часа и 20 минути той преодолява последователно 3,8 километра плуване, 180 километра колоездене и 42,2 километра бягане.

Това са общо над 226 километра, изминати в рамките на един ден.

IRONMAN е състезание, в което  финалът е не просто спортен резултат, а истинско изпитание на човешката воля. Радослав Мавродиев успява въпреки тежките метеорологични условия в Талин по време на надпреварата - студ, повече от девет часа дъжд, силен страничен и насрещен вятър. Той надмогва болките в тялото и мисълта да се откаже, и успява да стигне до финала. 

Постижението е още по-впечатляващо, защото това е първият официален триатлон, в който Радослав участва. Той застава на старта без личен треньор и без скъпо професионално колело. Води го вярата, че може да стигне до финала. За състезанието той се готви в продължение на 9 месеца. 

Когато е в 7 клас, Радослав чупи крака си след падане от колело. През следващите години травмата оставя не само физическа следа, но и страх от карането на колело. Вместо да приеме този страх като граница, той постепенно се изправя срещу него. На 22 август същото момче, което някога се е страхувало да се качи отново на колело, изминава 180 километра в проливен дъжд и силен вятър — като част от едно от най-тежките еднодневни спортни предизвикателства в света.

Днес Радослав Мавродиев е един от малкото българи, покорили пълната дистанция на IRONMAN. Макар да няма публичен регистър за това, според неофициални оценки, срещани в българските триатлон общности, техният брой е приблизително между 400 и 500 души. С финала си в Талин Радослав Мавродиев се присъединява към този тесен кръг от българи, заслужили правото да чуят думите: "You are an IRONMAN".

"Благодарен съм на всички, които ме подкрепяха по пътя, който избрах през последните осем–девет месеца. Благодарен съм на семейството си и на приятелката си, че бяха с мен по време на състезанието. Това е огромна подкрепа, която дълбоко оценявам", споделя Радослав Мавродиев. 

На база своя опит, Радослав отбелязва, че не е необходимо да започнеш като най-силния, най-бързия или най-подготвения. Необходимо е да започнеш, да продължиш и да не позволиш на трудните моменти да определят докъде можеш да стигнеш. Защото понякога най-голямата победа не е времето на часовника. Най-голямата победа е човекът, в когото се превръщаш по пътя към финала.

"Вярвам, че щом аз го мога — можете го и вие!", категоричен е Радослав Мавродиев.