Той завърши едно от най-трудните състезания в света за 16 часа и 20 минути
Варненецът Радослав Мавродиев постигна една от най-трудните цели в света на спортната издръжливост — завърши пълната дистанция на IRONMAN. Това се случва на 22 август, в Талин, когато за 16 часа и 20 минути той преодолява последователно 3,8 километра плуване, 180 километра колоездене и 42,2 километра бягане.
Това са общо над 226 километра, изминати в рамките на един ден.
IRONMAN е състезание, в което финалът е не просто спортен резултат, а истинско изпитание на човешката воля. Радослав Мавродиев успява въпреки тежките метеорологични условия в Талин по време на надпреварата - студ, повече от девет часа дъжд, силен страничен и насрещен вятър. Той надмогва болките в тялото и мисълта да се откаже, и успява да стигне до финала.
Постижението е още по-впечатляващо, защото това е първият официален триатлон, в който Радослав участва. Той застава на старта без личен треньор и без скъпо професионално колело. Води го вярата, че може да стигне до финала. За състезанието той се готви в продължение на 9 месеца.

Когато е в 7 клас, Радослав чупи крака си след падане от колело. През следващите години травмата оставя не само физическа следа, но и страх от карането на колело. Вместо да приеме този страх като граница, той постепенно се изправя срещу него. На 22 август същото момче, което някога се е страхувало да се качи отново на колело, изминава 180 километра в проливен дъжд и силен вятър — като част от едно от най-тежките еднодневни спортни предизвикателства в света.
Днес Радослав Мавродиев е един от малкото българи, покорили пълната дистанция на IRONMAN. Макар да няма публичен регистър за това, според неофициални оценки, срещани в българските триатлон общности, техният брой е приблизително между 400 и 500 души. С финала си в Талин Радослав Мавродиев се присъединява към този тесен кръг от българи, заслужили правото да чуят думите: "You are an IRONMAN".

"Благодарен съм на всички, които ме подкрепяха по пътя, който избрах през последните осем–девет месеца. Благодарен съм на семейството си и на приятелката си, че бяха с мен по време на състезанието. Това е огромна подкрепа, която дълбоко оценявам", споделя Радослав Мавродиев.

На база своя опит, Радослав отбелязва, че не е необходимо да започнеш като най-силния, най-бързия или най-подготвения. Необходимо е да започнеш, да продължиш и да не позволиш на трудните моменти да определят докъде можеш да стигнеш. Защото понякога най-голямата победа не е времето на часовника. Най-голямата победа е човекът, в когото се превръщаш по пътя към финала.
"Вярвам, че щом аз го мога — можете го и вие!", категоричен е Радослав Мавродиев.