След тежко заболяване ни напусна Норайр Нурикян

След тежко заболяване на 76-годишна възраст почина Норайр Нурикян. Великият ни щангист не успя да се пребори с коварна болест, измъчвала го последните години. Тъжната вест бе съобщена официално от Българската федерация по вдигане на тежести. 

Ноно, както всички го наричаха, е един от шестимата, българи, печелили два пъти олимпийско злато.

Той е първият ни олимпийски шампион във вдигането на тежести.

В богатата кариера Нурикян има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от Световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974.

На европейски първенства Нурикян е шампион от Берлин 1976, сребърен медалист от Констанца 1972 и Мадрид 1973, и бронзов от Варшава 1969 и Верона 1974.

Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови).

След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Беше генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), както и вицепрезидент на Международната федерация (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на БОК. 

За постиженията си е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 г. получи и орден "Стара планина". Избран бе за почетен професор е на Ереванския университет. През 2022 г. Нурикян дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести. В края на миналата година Община Сливен преименува залата по щанги в града на "Норайр Нурикян". Бе планирано той да я открие лично в края на този месец. 

Поклон пред паметта му!

Варненецът Радослав Мавродиев постигна една от най-трудните цели в света на спортната издръжливост — завърши пълната дистанция на IRONMAN. Това се случва на 22 август, в Талин, когато за 16 часа и 20 минути той преодолява последователно 3,8 километра плуване, 180 километра колоездене и 42,2 километра бягане.

Това са общо над 226 километра, изминати в рамките на един ден.

IRONMAN е състезание, в което  финалът е не просто спортен резултат, а истинско изпитание на човешката воля. Радослав Мавродиев успява въпреки тежките метеорологични условия в Талин по време на надпреварата - студ, повече от девет часа дъжд, силен страничен и насрещен вятър. Той надмогва болките в тялото и мисълта да се откаже, и успява да стигне до финала. 

Постижението е още по-впечатляващо, защото това е първият официален триатлон, в който Радослав участва. Той застава на старта без личен треньор и без скъпо професионално колело. Води го вярата, че може да стигне до финала. За състезанието той се готви в продължение на 9 месеца. 

Когато е в 7 клас, Радослав чупи крака си след падане от колело. През следващите години травмата оставя не само физическа следа, но и страх от карането на колело. Вместо да приеме този страх като граница, той постепенно се изправя срещу него. На 22 август същото момче, което някога се е страхувало да се качи отново на колело, изминава 180 километра в проливен дъжд и силен вятър — като част от едно от най-тежките еднодневни спортни предизвикателства в света.

Днес Радослав Мавродиев е един от малкото българи, покорили пълната дистанция на IRONMAN. Макар да няма публичен регистър за това, според неофициални оценки, срещани в българските триатлон общности, техният брой е приблизително между 400 и 500 души. С финала си в Талин Радослав Мавродиев се присъединява към този тесен кръг от българи, заслужили правото да чуят думите: "You are an IRONMAN".

"Благодарен съм на всички, които ме подкрепяха по пътя, който избрах през последните осем–девет месеца. Благодарен съм на семейството си и на приятелката си, че бяха с мен по време на състезанието. Това е огромна подкрепа, която дълбоко оценявам", споделя Радослав Мавродиев. 

На база своя опит, Радослав отбелязва, че не е необходимо да започнеш като най-силния, най-бързия или най-подготвения. Необходимо е да започнеш, да продължиш и да не позволиш на трудните моменти да определят докъде можеш да стигнеш. Защото понякога най-голямата победа не е времето на часовника. Най-голямата победа е човекът, в когото се превръщаш по пътя към финала.

"Вярвам, че щом аз го мога — можете го и вие!", категоричен е Радослав Мавродиев.