Тервел Замфиров донесе първи медал на България от Зимните олимпийски игри
Тервел Замфиров увенча участието си на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина с бронзов медал в паралелния гигантски слалом - първо отличие за България от 20 години насам. В малкия финал българинът надделя драматично над словенеца Тим Мастняк, като изходът от двубоя бе решен след фотофиниш.
По избора на Замфиров двамата стартираха по червеното трасе, а 20-годишният българин тръгна изключително агресивно още в горната част. С чисти линии и висока скорост той изгради солидна преднина от около 30 стотни пред 35-годишния олимпийски вицешампион. Във втората половина на трасето Мастняк постепенно навакса, а в последните метри силите бяха напълно изравнени.
Финалът се превърна в истински трилър, като двамата финишираха почти едновременно, а решението дойде след фотофиниш.
Милиметри разделиха съперниците, но този път те бяха в полза на България – Тервел Замфиров се окичи с бронзовия медал и влезе в историята.
Отличието е кулминация на изключително силното представяне на Замфиров в Милано/Кортина, където той още в квалификациите зае пето място, а след това премина през драматични победи до полуфиналите. Бронзът затвърди статута му на една от големите надежди на българския зимен спорт и донесе дългоочаквана олимпийска радост за страната.
"Чувствам се благословен! Изключително съм щастлив, че имах възможност да спечеля медал още при първата си Олимпиада, едва на 20 години. Като дете винаги съм гледал на големите спортисти като на пример. Винаги съм се учел от тях. За мен Олимпиадата е нещо много магическо и специално. Сега, когато съм част от нея, я изживявам по различен начин. Чувствам се сякаш съм си свършил работата", категоричен е Тервел Замфиров.
Младият ни медалист от Олимпийските игри допълва: "Този успех ми коства факта, че не успях да се явя на изпита ми по микробиология в университета. Отложих го за втория семестър. Коства ми и години тренировки. Стъпих на ски, когато бях на една година, влязох в залата по джудо на пет години. Оттогава не съм изпускал тренировка. Цял живот се работи за нещо такова. Винаги съм бил воден от удоволствието, което изпитвам по пътя, а не от крайната цел".
Според Тервел Замфиров късметът е бил на негова страна в хода на деня: "Олимпийски медали не се печелят без късмет. Тук са дошли най-добрите от целия свят. Разликите са миниатюрни, а пистата е ужасно дълга. Спортът е много конкурентен и беше оспорвано до последния момент. Предпочитам по-дълги писти, защото съм по-млад и издръжлив. Обичам по-дълги и технични трасета. Условията бяха чудесни", завърши той.
