Варна приема Европейското първенство по футзал за хора с диабет

От 6-и до 10-и юли във Варна ще се проведе Европейското първенство по футзал за хора с диабет – DiaEuro 2025. 

Тази година България е домакин на мащабното събитие за първи път благодарение на организаторите от Българска асоциация "Диабет" (БАД). 

В турнира ще участват девет национални отбора, които ще покажат, че диабетът не е пречка за активен живот, спорт и постигане на мечти, съобщават организаторите. 

Събитието ще се проведе под мотото SAME GAME, SAME PLAYERS – DON’T DISCRIMINATE!, като неговата мисия далеч надхвърля рамките на спорта.

Освен мачовете програмата предвижда също образователни сесии за управление на диабета, обиколка на културните забележителности на Варна и различни инициативи за повишаване на информираността за социално значимото заболяване.

Отборите, техни фенове и членове на семействата им пристигат от Великобритания, Португалия, Ирландия, Хърватия, Словакия, Узбекистан, България, Полша и Унгария и освен на провеждането на турнира, ще се насладят на културна програма, която включва посещение на красиви места по Българското Черноморие.

Организаторът – Българска асоциация "Диабет" – е единствената национално представена пациентска организация за хора с диабет у нас. Асоциацията подкрепя националния футболен отбор по футзал за хора с диабет, който участва активно в международните турнири на DiaEuro от 2013 г. насам.

"Провеждането на DiaEuro 2025 в България е не само признание за усилията на Асоциацията и на българските пациенти, но и платформа за създаване на мрежа от активни хора, които доказват, че добре управляваният диабет не пречи на пълноценния и вдъхновяващ живот", посочва Майя Викторова, председател на УС на БАД.

"Хората с диабет могат да живеят както всички останали и да бъдат истински успешни спортисти. За 12 години през отбора по футзал за хора с диабет на България са преминали 35 млади футболисти", обърна внимание треньорът Кирил Илиев.

Варненецът Радослав Мавродиев постигна една от най-трудните цели в света на спортната издръжливост — завърши пълната дистанция на IRONMAN. Това се случва на 22 август, в Талин, когато за 16 часа и 20 минути той преодолява последователно 3,8 километра плуване, 180 километра колоездене и 42,2 километра бягане.

Това са общо над 226 километра, изминати в рамките на един ден.

IRONMAN е състезание, в което  финалът е не просто спортен резултат, а истинско изпитание на човешката воля. Радослав Мавродиев успява въпреки тежките метеорологични условия в Талин по време на надпреварата - студ, повече от девет часа дъжд, силен страничен и насрещен вятър. Той надмогва болките в тялото и мисълта да се откаже, и успява да стигне до финала. 

Постижението е още по-впечатляващо, защото това е първият официален триатлон, в който Радослав участва. Той застава на старта без личен треньор и без скъпо професионално колело. Води го вярата, че може да стигне до финала. За състезанието той се готви в продължение на 9 месеца. 

Когато е в 7 клас, Радослав чупи крака си след падане от колело. През следващите години травмата оставя не само физическа следа, но и страх от карането на колело. Вместо да приеме този страх като граница, той постепенно се изправя срещу него. На 22 август същото момче, което някога се е страхувало да се качи отново на колело, изминава 180 километра в проливен дъжд и силен вятър — като част от едно от най-тежките еднодневни спортни предизвикателства в света.

Днес Радослав Мавродиев е един от малкото българи, покорили пълната дистанция на IRONMAN. Макар да няма публичен регистър за това, според неофициални оценки, срещани в българските триатлон общности, техният брой е приблизително между 400 и 500 души. С финала си в Талин Радослав Мавродиев се присъединява към този тесен кръг от българи, заслужили правото да чуят думите: "You are an IRONMAN".

"Благодарен съм на всички, които ме подкрепяха по пътя, който избрах през последните осем–девет месеца. Благодарен съм на семейството си и на приятелката си, че бяха с мен по време на състезанието. Това е огромна подкрепа, която дълбоко оценявам", споделя Радослав Мавродиев. 

На база своя опит, Радослав отбелязва, че не е необходимо да започнеш като най-силния, най-бързия или най-подготвения. Необходимо е да започнеш, да продължиш и да не позволиш на трудните моменти да определят докъде можеш да стигнеш. Защото понякога най-голямата победа не е времето на часовника. Най-голямата победа е човекът, в когото се превръщаш по пътя към финала.

"Вярвам, че щом аз го мога — можете го и вие!", категоричен е Радослав Мавродиев.