Варненският "Свети Климент" вицешампион на държавното по хокей в зала

Отборът на "Свети Климент" (Варна) записа най-доброто си представяне в над 20-годишната си клубна история, след като спечели сребърните медали на държавното първенство по хокей в зала за мъже. Надпреварата се проведе в залата в Рудозем, като в нея се включиха 10 отбора.

В предварителната група възпитаниците на мениджъра Християн Василев и треньора Николай Янчев постигнаха три победи - с 5:4 над КХ Локомотив 1929 (София), с 8:2 срещу дошлия от баражите тим на „Петър Берон“ (Пд) и с 8:6 над вицешампиона от миналата година КХ „Академик+“ с 8:6.

Така варненци влязоха във финалната четворка, където успехът им над "железничарите" се зачиташе, според регламента. Варненци отстъпиха на шампиона Славия с 2:7, като без трима основни състезатели те допуснаха по три гола в началото и в края. В последната си среща "Свети Климент" бе безпощаден срещу Вълците (Харманли), побеждавайки с 5:1.

Шампион отново стана Славия, който е с 12 точки във финалната четворка, следван от варненци с 10, Вълците със 7 и Локомотив с 3.

"Няма как да бъда недоволен, защото това е най-доброто ни класиране. Преди да тръгнем за Рудозем, обявихме, че целта ни е да се класираме по-добре от миналата година, когато бяхме пети. Успяхме да го направим. Вече всеки ще знае, че трябва да се съобразява с нас, защото можем да бием всички, включително Славия. Те победиха минимално Вълците с 2:1, а направиха равен с Локомотив, докато ние надиграхме тези два тима, но пък паднахме от Славия, които имат сериозен опит, включително и международен. Равностойни са нещата, зависи в кой етап от състезанието и в какъв момент се срещаме", коментира треньорът на "Свети Климент" Николай Янчев.

Варненецът Радослав Мавродиев постигна една от най-трудните цели в света на спортната издръжливост — завърши пълната дистанция на IRONMAN. Това се случва на 22 август, в Талин, когато за 16 часа и 20 минути той преодолява последователно 3,8 километра плуване, 180 километра колоездене и 42,2 километра бягане.

Това са общо над 226 километра, изминати в рамките на един ден.

IRONMAN е състезание, в което  финалът е не просто спортен резултат, а истинско изпитание на човешката воля. Радослав Мавродиев успява въпреки тежките метеорологични условия в Талин по време на надпреварата - студ, повече от девет часа дъжд, силен страничен и насрещен вятър. Той надмогва болките в тялото и мисълта да се откаже, и успява да стигне до финала. 

Постижението е още по-впечатляващо, защото това е първият официален триатлон, в който Радослав участва. Той застава на старта без личен треньор и без скъпо професионално колело. Води го вярата, че може да стигне до финала. За състезанието той се готви в продължение на 9 месеца. 

Когато е в 7 клас, Радослав чупи крака си след падане от колело. През следващите години травмата оставя не само физическа следа, но и страх от карането на колело. Вместо да приеме този страх като граница, той постепенно се изправя срещу него. На 22 август същото момче, което някога се е страхувало да се качи отново на колело, изминава 180 километра в проливен дъжд и силен вятър — като част от едно от най-тежките еднодневни спортни предизвикателства в света.

Днес Радослав Мавродиев е един от малкото българи, покорили пълната дистанция на IRONMAN. Макар да няма публичен регистър за това, според неофициални оценки, срещани в българските триатлон общности, техният брой е приблизително между 400 и 500 души. С финала си в Талин Радослав Мавродиев се присъединява към този тесен кръг от българи, заслужили правото да чуят думите: "You are an IRONMAN".

"Благодарен съм на всички, които ме подкрепяха по пътя, който избрах през последните осем–девет месеца. Благодарен съм на семейството си и на приятелката си, че бяха с мен по време на състезанието. Това е огромна подкрепа, която дълбоко оценявам", споделя Радослав Мавродиев. 

На база своя опит, Радослав отбелязва, че не е необходимо да започнеш като най-силния, най-бързия или най-подготвения. Необходимо е да започнеш, да продължиш и да не позволиш на трудните моменти да определят докъде можеш да стигнеш. Защото понякога най-голямата победа не е времето на часовника. Най-голямата победа е човекът, в когото се превръщаш по пътя към финала.

"Вярвам, че щом аз го мога — можете го и вие!", категоричен е Радослав Мавродиев.