112 години от основаването си чества ПФК Черно море

Футболният Черно море празнува рожден ден. Навръх националния празник на България – 3 март, клубът от стадион "Тича" става на 112 години. Наследник е на "Тича", регистриран на днешната дата през 1913 година.

"Моряците" посрещат поредния си празник с четири шампионски титли, две втори места и две трети места в елита, и с по една спечелена Купа и Суперкупа на България.

Историята на ПФК "Черно море" започва от лятото на 1909 г., когато ученици от Варненската мъжка гимназия създават Футболистично дружество "Спортист".

Четири години по-късно, на 3 март 1913 г., в същото учебно заведение е основано Ученическо туристическо дружество "Галата", преименувано малко след това на "Река Тича", към което съществува и футболен отбор. На 24 май 1914 г. "Спортист" и "Река Тича" се обединяват в общо дружество, което продължава да носи името "Река Тича", поради вече съществуващата регистрация и утвърден устав. В началото на 1919 г. ученическото дружество се трансформира в граждански спортен клуб "Тича". Изготвя се нов устав, приет на общо събрание на 21 януари 1919 г.

Междувременно на 3 април 1916 г. във Варна е основано и Спортно туристическо дружество "Напред", което в края на 1917 г. е преименувано на СК "Развитие", а през 1919 г. става официално клон на "Тича". Година по-късно името отново е сменено – СК "Гранит". През април 1921 г. "Гранит" се отделя от "Тича", а на 1 май приема ново име като вече самостоятелен клуб – СК "Владислав".

През същата 1921 г. в СК "Тича" се влива ПСК "Победа", създаден през 1919 г. Две години по-късно "тичанци" се обединяват със своя клон СК "Шипка", който обаче през 1924 г. възстановява самостоятелното си съществуване. На 25 ноември 1941 г. в "Тича" се влива и СК "Диана", основан през 1919 г.

На 18 февруари 1945 г. СК "Тича" и СК "Владислав" се обединяват под името Народно дружество за гимнастика и спорт "Тича – Владислав" ("ТВ"). Двата клуба влизат в обединеното дружество с историята си, с всички спечелени трофеи, с всичките си налични средства и с целия спортен инвентар, с който разполагат. Обединеният клуб се превръща в пряк наследник, както на "тичанци", така и на "владиславци". На 11 май 1947 г. в дружеството се влива и НДГС "Приморец", което не развива футбол. Името е променено на НДГС "Тича – Владислав – Приморец" ("ТВП").

През октомври 1948 г. дружеството преминава под шапката на военните. "ТВП" се присъединява към Дома на народната войска (ДНВ), като името на клуба е променено на НФД "Ботев" при ДНВ за военнослужещи и граждани. По-късно името на дружеството се променя на "Ботев-ВМС", а от пролетта на 1951 г. остава само ВМС. Това име се запазва до януари 1956 г., когато е сменено на спортен клуб "Народна армия" (СКНА). Година по-късно, на 4 юни 1957 г., дружеството е прекръстено на АСК "Ботев" след обединение с "Ударник" (Варна).

На 11 януари 1959 г. в АСК "Ботев" се влива физкултурно дружество "Черно море" (обособено на 27 май 1957 г. след обединение на ДФС "Локомотив" и ДФС "Корабостроител"), като името на клуба става АСК "Черно море".

Легендарният вратар Борислав Михайлов почина на 63-годишна възраст, съобщиха от неговото семейство.

Капитанът на четвъртите в света беше в болница в тежко състояние след прекаран инсулт в края на ноември. Състоянието му беше критично, той бе поставен в изкуствена кома и в крайна сметка не успя да се възстанови, въпреки положените грижи от семейството му и медицинския персонал.

Борислав Михайлов е роден на 12 февруари 1963 година в София. Той е от най-добрите вратари в историята на българския футбол. Капитан на националния отбор на България на Мондиал 1994 в САЩ, когато селекцията на Димитър Пенев достига до четвъртото място в света. Има общо 102 мача с екипа на "трикольорите", като в 60 от тях носи капитанската лента, което е рекорд. Безспорно един от най-паметните моменти в неговата кариера е четвъртфиналът срещу Мексико на Световното първенство през 1994-а, когато се превърна в герой с две спасени дузпи. Той е участник също така и на Мондиал 86 в Мексико, където записва четири мача.

Боби Михайлов е юноша на Левски и с представителния отбор на "сините" печели три пъти шампионската титла (1984, 1985 и 1988) и още три пъти националната купа (1982, 1984 и 1986). През 1986 година е определен за Футболист №1 на България. В кариерата си е играл още за Ботев Пловдив и Славия в България, както и за португалския Беленензеш, френския Мюлуз, английския Рединг и швейцарския Цюрих.

Той е най-продължителният президент на БФС – 16 години: от 2005 до 2019 г. и от 2021 до 2023 г.

Носител е на Орден "Стара планина" I степен (20 юли 1994 г.) и е почетен гражданин на София.

С емоционални думи, със своя приятел и бивш съотборник се разделиха Христо Стоичков и Красимир Балъков. 

"Тежко е да приема, че вече го няма.
Днес загубихме човек, който остави следа.
Боби не беше просто име. Беше присъствие. Сила.
Пример. Учител.
За мен той беше повече от колега – беше приятел. От онези, които не се срещат често. С когото сме споделяли успехи, идеи, трудности.
Почивай в мир, Боби.
Няма да те забравим", написа Балъков в официалната си страница в социалните мрежи. 

"Къде се забърза, Боби? Защо толкова рано? Нашият капитан, нашият лидер, нашият приятел ни напусна! Сълзите не могат да спрат! Ти беше велик човек и вратар! Толкова е тъжно! Събрахте се с Туньо в един по-хубав свят! Гледайте ни, напътствайте ни! Прегръщам те, приятелю! Поклон пред паметта ти!", написа Стоичков. 

Съболезнования по повод голямата загуба изказаха много български клубове, както и бившият отбор на Михайлов - Рединг. 

Поклон пред светлата му памет!