55-и рожден ден празнува Илиан Илиев

Треньорът на Черно море Илиан Илиев празнува днес рожден ден. Специалистът, който е роден на 2 юли 1968 г. във Варна, навършва 55 години.

Илиев е юноша на Черно море. В своята 16-годишна състезателна кариера играе като атакуващ полузащитник за Черно море, Левски (София), Алтай (Измир), Бенфика (Лисабон), Славия (София), Бурсаспор, АЕК (Атина), Маритимо и Салгейруш.

Между 1991 г. и 2000 г. записва 34 мача с 3 гола за представителния национален отбор на България.

Участва на Световното първенство през 1998 г. във Франция.

Илиан Илиев започва да тренира футбол в школата на Черно море на 11-годишна възраст през 1979 г. След отбиване на военната си служба дебютира за мъжкия отбор през сезон 1988/1989. Официалният му дебют е на 25 март 1989 г., когато записва 90 минути при 0:0 срещу Ботев (Пи) във Варна. За три сезона изиграва за „моряците“ общо 74 мача в първенството, в които реализира 18 гола.

През лятото на 1991 г. Илиев преминава в Левски (София) за рекордна за времето си трансферна сума от 2 млн. лева (100 000 долара). Остава при „сините“ общо 4 сезона, с няколко месечно прекъсване през сезон 1993/1994, когато е преотстъпен в турския Алтай (Измир). С Левски става три пъти шампион на България през 1992/1993, 1993/1994 и 1994/1995. Печели също така два пъти Купата на България през 1991/92 и 1993/94. Бележи единственият гол във финала за трофея през 1994 г., когато Левски побеждава с 1:0 Пирин (Благоевград).

През лятото на 1995 г. Илиев преминава в португалския гранд Бенфика. Остава там два сезона, в които записва общо 51 мача с 4 гола – 40 мача с 4 гола в Примейра Лига, 7 мача за Купата на Португалия и 4 мача в КНК. С Бенфика печели Купата на страната през 1995/1996.

В "А" група има 171 мача и 25 гола. За Левски е изиграл 21 мача и е вкарал 6 гола за купата и 6 мача в евротурнирите (4 за КНК и 2 за купата на УЕФА), за Славия има 1 мач за купата на УЕФА.

Илиев дебютира за българския национален отбор на 21 август 1991 г. в приятелски мач срещу Турция в Стара Загора, завършил 0:0. До 2000 г. записва общо 34 мача с 3 гола.

Участник на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където играе във всичките 3 мача на България срещу Парагвай, Нигерия и Испания.

В периода 1999/2003 играе в Португалия за Маритимо и Салгейруш. Приключва с футбола в Черно море през 2004 година.

Работи като треньор в родния си Черно море в периода юни 2004 – март 2006. На 8 юни 2006 година е назначен за треньор на Берое (Стара Загора). При странни обстоятелства през 2007 той е освободен от тогавашния собственик на клуба. През януари 2008 Берое е пред изваждане от „А” група поради финансови задължения, но вследствие на силна гражданска инициатива от страна на фенове и управници, отборът успява да бъде спасен. За треньор е поканен отново Илиан Илиев, който поема тима за втори път.

През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое, след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата Tреньор номер 1 на България за сезон 2009/2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.

Илиан Илиев и изключително уважаван и обичан от старозагорската публика. Той е един от малкото треньори в България, които се задържат начело на професионален тим за повече от 4 години в съвременната история на българския футбол. Илиев е преживявал моменти на силни възходи и падения с отбора на Берое, но заради своята отговорност и лоялност в работа си, той винаги е получавал подкрепата на общината, ръководството и най-вече многобройните фенове на отбора.

От сезон 2012/2013 Илиан Илиев поема Левски София, но на 12 април 2013 г. напуска. През 2014/2015 е треньор в Ангола.

През 2016 г. поема Локомотив (Пловдив), но след загубите на отбора срещу Пирин и Локомотив Горна Оряховица, напуска тима.

През 2017 г. поема Верея (Стара Загора), а в края на 2017-се завръща в Черно море.

Начело на „моряците“ Илиев бе избран за най-добър треньор на България за 2021 година, а през тази година получи приза за Треньор №1 на сезона според футболистите в България.

Договорът на старши треньора на Спартак Варна Гьоко Хаджиевски е прекратен от днес. Това съобщиха от клуба, като подчертаха, че раздялата е по изрично желание на македонския специалист, заявено пред ръководството след победата във варненското дерби срещу Черно море.

“Когато пое отбора, Гьоко Хаджиевски прие едно от най-трудните предизвикателства в своята впечатляваща треньорска кариера. На 70-годишна възраст той застана начело на Спартак в момент, в който клубът се нуждаеше от стабилност, спокойствие и опит.

Под негово ръководство отборът успя да преодолее трудностите, да стабилизира представянето си и да запази мястото си в efbet Лига след тежкия изминал сезон. С това той изпълни първата си мисия към клуба.

В началото на новото първенство Гьоко Хаджиевски изпълни и обещанието, което даде пред ръководството на ФК Спартак – да върне победния дух на отбора и да остави след себе си повод за гордост на всички спартаклии. Победата във варненското дерби срещу Черно море беше моментът, който той сам определя като най-подходящия финал на своята мисия в клуба и пожела да остане запомнен именно с този успех”, поясняват от Спартак.

От клуба изказва своята искрена благодарност към Гьоко Хаджиевски за професионализма, всеотдайността и огромния опит, които вложи в работата си с клуба. 

“В труден за Спартак период той прие предизвикателството с достойнство, изпълни поетите към ръководството ангажименти и остави след себе си не само важни резултати, но и пример за характер и отдаденост към футбола.

Всички във ФК Спартак Варна уважаваме неговото решение и му благодарим за всичко, което направи за клуба.

Пожелаваме на Гьоко Хаджиевски преди всичко здраве, спокойствие и още много щастливи мигове извън футболните терени. Вратите на ФК Спартак Варна винаги ще бъдат отворени за него.
Благодарим Ви, господин Хаджиевски!”, завършват от Спартак съобщението си, разпространено на официалната страница на клуба в социалните мрежи. 

Със специално обръщение към феновете излезе и самият Гьоко Хаджиевски. Ето какво съдържа то:

“Скъпи спартаклии,
Не ми е лесно да кажа тези думи, но вярвам, че това е правилният момент.

Изминалият сезон беше един от най-трудните в моята кариера. Преминахме през много изпитания, имаше тежки моменти, напрежение и огромна отговорност. Заедно издържахме всичко и успяхме да изпълним най-важната задача – да запазим мястото на Спартак в efbet Лига. Това беше първата ми мисия, когато се завърнах в клуба.

След края на сезона започнахме подготовката за новото първенство. Дойдоха много нови футболисти, клубът продължава да се развива, амбициите са още по-големи и съм убеден, че Спартак върви в правилната посока.

Истината е, че още преди началото на сезона бях взел решение да се оттегля. Не го направих тогава, защото предстоеше варненското дерби. Не исках моето решение по никакъв начин да разклати отбора или да отклони вниманието от един толкова важен мач. Независимо какъв щеше да бъде резултатът, аз вече знаех какво ще направя след него.

Днес си тръгвам спокоен. Изпълних това, което обещах на ръководството, на футболистите и най-вече на себе си. Напускам с удовлетворението, че оставям след себе си стабилен отбор, добър колектив и клуб, който има бъдеще.

От първия ден почувствах специална връзка със Спартак. Въпреки че съм македонец, във Варна се почувствах като у дома си. Начинът, по който ме приехте, уважението, което получих от всички в клуба и от привържениците, никога няма да ги забравя.

През цялата си кариера съм се стремял да бъда не само треньор, а и човек, на когото футболистите могат да разчитат. Понякога строг, понякога като баща, но винаги честен към тях. Знам, че раздялата няма да бъде лесна, но вярвам в тези момчета. Вярвам, че ще продължат да се развиват и че ще донесат още много радост на всички, които обичат Спартак.

Особено ме радва и нещо друго – през последните месеци много хора в Македония започнаха да следят и да подкрепят Спартак Варна. За мен това е истинска гордост, защото футболът създава приятелства и свързва хора отвъд границите.

На всички вас, привържениците, искам да кажа едно огромно благодаря.

Благодаря ви, че ме приехте като един от вас. Благодаря за уважението, за подкрепата и за любовта, която показвахте към отбора във всеки един момент. Именно такива фенове правят един клуб голям.

Обещавам ви, че ще се връщам във Варна. И когато дойда да гледам мач на Спартак, няма да бъда във ВИП ложата или на резервната скамейка. Ще бъда при вас – на трибуните, защото там е сърцето на този клуб.

Пожелавам на Спартак Варна още много успехи, щастливи моменти и поводи за гордост. Вярвайте в отбора си и продължавайте да го подкрепяте така, както само вие умеете.

Благодаря ви от сърце!

Гьоко Хаджиевски”