Дубълът на Черно море спечели варненското дерби в трета лига

Отборът на Черно море спечели варненското дерби със Спартак при дублиращите отбори. В среща от 3-тия кръг на шампионата в североизточната трета лига, играна на стадион „Тича“ във Варна, „моряците“ се наложиха с 3:1 срещу градския съперник след обрат. Герой за "зелено-белите" стана Николай Златев, който реализира две от попаденията.

"Моряците" бяха подкрепени от солидна агитка, която окуражаваше младите таланти на Черно море през целия двубой.

В 26-ата минута Мартин Янакиев откри за Спартак от дузпа, отсъдена за неразчетен шпагат на Георги Венциславов срещу Евгени Илиев.

В добавеното време на първата част Пламен Аршев с глава успя да изравни.

"Моряците" стартираха ударно второто полувреме, като в 48-ата минута успяха да стигнат до пълен обрат. Велислав Боев върна топката на вратаря Никола Виденов, който се забави да изрита, Кристо Яначков успя да я открадне, подаде към Николай Златев, който с удар от движение реализира за 2:1. В 59-ата минута Берк Бейхан стреля опасно от далечна дистанция, но топката срещна страничната греда. В 76-ата Николай Златев бе изведен сам срещу Никола Виденов и копна топката над стража за 3:1.

Състав Черно море: Християн Славков, Росен Стефанов, Константин Грахльов, Николай Златев, Георги Венциславов, Борис Стойков, Пламен Аршев, Берк Бейхан, Николай Костадинов, Мартин Милушев, Кристо Яначков (Денислав Стойчев, Петър Маринов, Димитър Павлу, Димитър Ковачев, Дейвид Луканов, Мартин Банев, Александър Киров, Радослав Петров, Толга Мюрвет).

Състав Спартак Варна: Никола Виденов, Стефан Стефанов, Кристиян Курбанов, Мартин Гръчки, Любослав Маринов, Мартин Стоилов, Евгений Илиев, Симеон Иванов, Мартин Янакиев, Хидает Хюсеин, Александър Йорданов (Стефан Петков, Велислав Боев, Александър Трендафилов, Николай Димитров, Николай Василев, Стефан Стоянов, Никола Владев, Даниел Халачев, Александър Александров, Баръш Николаев).

С една голяма тайна е свързан тоталния крах на българския национален отбор по футбол. Не че някой я крие или манипулира – просто малцина я съзнават. Тя е, че в основата на бедата са не БФС, Борислав Михайлов или Гонзо, а собствениците на клубове. Нещо, което е тъй или инак, обаче не се изговаря, се превръща в тайна.

Всепризнатите факти: Националният отбор е слаб, понеже няма добри български футболисти. Не само като количество, но и нужното качество. Не просто следва да ги има, ами и по три трябва, тъй като в тежкия съвременен футбол добър отбор (клубен или национален) се постига с минимум 20 много добри играчи, плюс още няколко.

Нямаш ли футболисти – нямаш нищо. А нямаме, защото в България приоритет са чужденците – на килограм.

Водещи клубни отбори почти изцяло са съставени от чужденци. Но като се изключат 6-7 играчи на „Лудогорец“, плюс още 1-2-ма, класата на чужденците е ниска. Пълнеж. Провал. А какво остава за класата на българските играчи, след като „локомотивът“ са нискокласни чужденци? – ами остава да са още по-ниска класа, това е. Който и да е треньор, ако ще и Клоп, с такъв материал – толкова. На нивото си на Лихтенщайн.

В допълнение следва да се каже, че школите на произвеждат таланти. Защо? Причините са много, две от основните: дава се път на синчета на татковци с пари (явна или скрита корупция), а и дори да се появи стойностно момче, не се изчакват неминуемите проби, грешки, поуки, падане, ставане, докато се превърне то в наистина добър футболист – нужно е време, а никой не търпи времето – хоп, идват „готови“ чужденци – от които, момчето няма да е по-слаб играч, ако бъде изчакан да узрее.

Масовите обяснения: Дотук фактите са горе-долу консенсусни. Но при търсенето на виновник масовата реакция на журналисти, фенове, който и да е, гласи: виновни са БФС, Михайлов, Гонзо. Те не създават нужните политики, среда, правила, за да може нещата да се оправят. А и толерират „Лудогорец“, поради което няма честно първенство – нататък каруцата се обръща. Освен това са и много прости хора…

Истината: Без въобще да се отрича ролята на БФС и изброените лица за пропадането на българския футбол, нито интелекта им, нито пък тая история с „Лудогорец“, следва да се каже, че конкретно за липсата на добри български играчи, респ. за слаб национален отбор, те не са виновни.

Основната вина е в собствениците на клубове.

На хората, които вземат решенията в своята си фирма (клубовете са най-обикновени фирми). Закон ли му е нужен на един собственик, ако иска, да налага български играчи? От Гонзо ли чака разрешение? Някакъв декрет ли му трябва, за да прекъсне корупцията в школите си, или да инвестира в база за децата? Някаква специална политика ли следва да му се спусне, за да реши сам – примерно „5 играчи на година от школата ще вкарвам в първия отбор, ще са ми приоритет, ще ги налагам“?… Гонзо или Румен Радев трябва да му заповядат да не купува чужденци на килограм; да взема само такива, които дърпат отбора напред, да са пример за българските играчи?

В цялата тази история около чужденците, алъш-вериша има и доста процентчета за комисионни, пране на пари и т.н. Тоест – сложна работа.

Пак въпрос: кой точно трябва да прободе ламята в собствената си фирма? Гонзо ли? Путин? Байдън?

Защо тия прости истини остават подминати: Няколко са причините, най-важната е – хората търсят лесни обяснения; eстествено и човешко е да се мъчиш да ти е лесно. Да обвиняваш един събирателен образ, който на делегатски конгрес може да бъде сменен, а и щом е оглавил обществена организация, може да му търсиш отчетност, е много по-лесно, отколкото да признаеш, че виновни са, да кажем, 30 собственика на техни си фирми – за които няма никакъв регламент да им търсиш отчет, отговорност – копче не можеш да им кажеш, понеже както искат управляват парите си.

В допълнение го има и наследеният навик на българина все през някакъв бащица, добър или лош, да ги схваща нещата – в случая лош.

Не му хрумва, че в основата винаги е личната (без)отговорност.

Това е. Лесните обяснения са лъжливи, трудните са трудни.