Илиан Илиев: Стараехме се до последните 16 метра, там нямаше кой да завърши атаките

"Неприятна загуба!" Така лаконично обобщи Илиан Илиев поражението на Черно море с 1:2 при гостуването на Локомотив (София).  "Стараехме се до последните 16 метра, там нямаше кой да завърши.

Имахме и през първото полувреме доста ситуации, в които не успяхме да отбележим.

Намирахме път до центриране, но в последните 16 метра, както казах, ни липсва това, което ни е липсвало доста пъти - човек, който да завършва атаките, да се позиционира една идея по-правилно. Дори след като останахме с човек по-малко при 1:0 имахме поне 4 слизания към наказателното поле на съперника с центрирания и пак не успяхме да завършим, което не говори добре за нас  - да създадеш ситуации и да не реализираш, особено когато си с човек по-малко..."

Илиан Илиев отбеляза, че съперникът не ги е изненадал по никакъв начин. 

"Те и миналата и по-миналата година играха по този начин, не са ни изненадали с нищо. Въпросът е, че тази година успяха да си оползотворят контраатаките. Паднахме в капана на това, което бяха замислили."

Според Илиан Илиев, Черно море физически е стоял добре на терена и футболистите не са били изморени, въпреки скорошния мач от евротурнирите. По отношение на резервите в атака и въпрос има ли вероятност Клаудио Кешерю да подпише с тима, наставникът коментира: 

"Щом е във Варна значи имаме афинитет към неговите качества, всички го познаваме, няма нужда да ги коментираме. Има вероятност Кешерю да подпише с нас, но когато има нещо официално, тогава ще го обявим."

Илиан Илиев не спести и критики към съдията на ВАР в двубоя срещу Локомотив (София) - Иво Андреев. 

"Аз по време на мача разбрах, че Андреев, моят любимец, е на ВАР, и ми стана ясно, че няма да ни е лесно. За ситуацията на Сула мисля, че е червен картон и няма да я оспорваме, макар че в други мачове подобни ситуации ВАР не ги вижда, подминават ги, после се извиняват, че не са ги видяли. Не казвам, че би било правилно да не я види, но бях сигурен, че Андреев ще я види. От друга страна, при атаката за втория гол има фаул срещу Дуду, подлагане за висока топка, мина си атаката и си вкараха гола. В тази ситуация ВАР също можеше да погледне. Аз съм казал моето мнение за Андреев и съм учуден, че от съдийската комисия, знаейки моето мнение, го слагат отново на мачове на Черно море. Единственото, което мога да си мисля е, че е сложен с мисия. Докато толерираме този начин на футбол "от другата страна", трудна работа е да очакваме да се развива футболът в България", завърши Илиан Илиев.

Цяла България скърби на 3 януари заради загубата на една от най-великите си футболни личности. Напусна ни Димитър Пенев - треньор Номер 1 на 20 век у нас, носител на орден "Стара Планина" - първа степен. 

"Великан! Най-великият! Патриархът на футбола ни! Човекът, който ни направи четвърти в света! Човекът, който изгради десетки от нас като личности и спортисти! Почивай в мир, Старши! Никога няма да бъдеш забравен!" - коментира съкрушеният Христо Стоичков. 

"Отиде си един от моите учители и ментори! Човек, който винаги е бил за мен еталон на доброта, такт и невероятен усет за футбола! Умееше да вижда таланта и да дава път за развитие! Несравним! Името му остава изписано със златни букви в историята на българския футбол! Загубата е огромна!", изрази преклонението си и Красимир Балъков. 

Голямата си болка от загубата на Димитър Пенев изказа и неговият племенник Любослав Пенев, който в момента се лекува от тежко заболяване в клиника в Германия: “Чичо, днес болката е тиха, но дълбока. Загубих човек, който беше моята опора, моят пример и моята сила през целия ми път. Ти ще останеш в историята на българския футбол като велик футболист и треньорът Димитър Пенев, който подари на България най-радостния ѝ миг. За мен обаче ти беше преди всичко чичо – мъдрост, вяра и подкрепа, които винаги носех със себе си. В този тежък момент на раздяла болката от загубата ти е безмерна, но ще продължа да пазя името и уроците ти с чест. Поклон пред светлата ти памет. Почивай в мир, ЧИЧО!”

Тъгата си изразиха и от ЦСКА - футболният клуб, с който Димитър Пенев свърза голяма част от живота и професионалния си път като футболист и треньор. 

"Армейци,
С огромна тъга и непрежалима мъка ви информираме за кончината на Димитър Пенев. Днес (3 януари 2026 г.) той ни напусна на 80-годишна възраст. Губим едно от най-великите имена в историята на ЦСКА, на българския футбол и на България... Сърцата ни кървят, а болката ни е неутешима.
Горди сме, че той бе един от нас. Че беше нашият пример, нашият вдъхновител, нашият герой. Че беше нашият Чичо Митко.
Той ще остане завинаги в историята не само с великия си футболен път. Той бе баща и утеха за всички нас, упование и верен другар в трудните моменти и неизчерпаем извор на позитивна енергия за всички, които имаха привилегията да се докоснат до него. Единствен и неповторим – великият Димитър Пенев винаги ще е до нас – в спомените, в ежедневието, в мислите ни!"

Роден на 12 юли 1945 година в Мировяне, Димитър Пенев започва футболната си кариера в скромни условия, но с ясно изразен талант и непреклонен дух. Бързо намира пътя към ЦСКА, където оставя ярка следа като защитник — борбен, безкомпромисен, лидер на терена.

Постиженията му със славния червен екип са изписани със златни букви във футболната история. Носи на гърдите си емблемата със звездата цели 14 сезона – между 1963 и 1977 г. Печели 7 пъти шампионската титла и 5 пъти националната купа на България. Записва впечатляващите 364 мача и 25 гола в "А" група, а на международната сцена достига до легендарните полуфинали за КЕШ срещу митичния Интер на Хеленио Херера през 1967 г.

Провъзгласен е за Футболист №1 на България през 1967 и 1971 г. Заслужил майстор на спорта и носител на орден "Стара планина". Почетен гражданин на София.

С екипа на националния отбор името му блести също толкова ярко - записва участие на световните първенства през 1966, 1970 и 1974 г.

Легендата за славния футболист Димитър Пенев намира логичното си продължение в нова футболна приказка – тази на великия стратег край тъчлинията.

В ролята си на помощник на Аспарух Никодимов е част от европейските походи на ЦСКА в началото на 80-те, когато "червените" елиминират действащите носители на КЕШ Нотингам и Ливърпул и достигат до полуфинал срещу могъщия Байерн.

През 1985 г. вече е старши-треньор на ЦСКА и продължава да носи трофей след трофей в клубната витрина – 3 шампионски титли, 3 купи на Съветската армия, 3 купи на България и Суперкупа на България, гарнирани с нова международна слава – полуфинал за КНК през 1989 г. срещу Барса на Йохан Кройф.

Безкраен низ от триумфи, но това не е всичко: уникалният му треньорски инстикт дава път на ново велико поколение, водено от триото "Стоичков-Пенев-Костадинов", което впоследствие ще изведе България до най-високите футболни върхове в историята й.

Начело с ненадминатия футболен Стратег, националният отбор смайва света през 1994 г., достигайки до медалите на Световното първенство в САЩ, след като елиминира действащия първенец на планетата Германия. Две години по-късно под ръководството на Пенев "трикольорите" стигат за първи път и до финалите на Европейското първенство.

Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Носител на десетки отличия за заслуги.

На 12 юли 2025 г. Димитър Пенев отбеляза 80-годишния си юбилей. На този ден за пореден път се убедихме в неговата доброта, човечност и вяра в бъдещето – усмихваше се бащински и поздравяваше всички. Не спираше да ни дарява с щастие.

"Така ще го запомним – с вечната му усмивка, с топлия поглед и добрата дума.
Нека днес сведем глава за бащата на ЦСКА.
Нека да кажем огромно: Благодаря!
Светъл ти път, великане!
Никога няма да те забравим!
Димитър Пенев, завинаги един от нас!

ЦСКА изказва искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на Димитър Пенев. Съболезнования на цялата "червена" общност и на футболна България."

Поклонението пред великия Димитър Пенев ще се състои на 5 януари (понеделник) от 10 часа на Националния стадион „Васил Левски“.  Още днес (3 януари) след 20 часа пред централния вход на ст. „Българска армия“ ще бъде оформен възпоменателен кът в памет на Димитър Пенев, където всеки ще може да го почете с цветя, да запали свещ или да остави предмет за спомен.

Поклон пред светлата му памет!