Илиан Илиев: Влизам във война с всеки, който тръгва срещу интересите на отбора ми

"Няма как да се извиня за нещо, в което съм абсолютно убеден, че съм прав". 

Така коментира старши треньорът на Черно море Илиан Илиев декларацията на Лудогорец, според която той би трябвало да се извини за изявлението си след мача между двата отбора, завършил 3:2 за разградчани. 

В официалното изявление, публикувано на сайта на "орлите" се казва, че коментаторът на двубоя се обадил да се извини за "некоректния си коментар по повод втория жълт картон на Васил Панайотов от ПФК „Черно море“. Това дава повод на Лудогорец да питат кога Илиан Илиев също ще се извини. От разградския клуб си позволяват и редица квалификации за Илиан Илиев и кариерата му. Ето част от изявлението:

"Ясно е, че Илиев е лидер на мрънкачите в българския футбол, но очаквахме да надскочи ръста си и преди да плюе, първо да погледне статистиката от мача. Ние знаем, че той е част от старата коалиция антиЛудогорец и не напада така яростно наши опоненти, дори и когато е явно ощетен. Няма проблем. Нека треньорът на „моряците“ си живее в белите облаци и в зоната на комфорт. Пожелаваме му най-искрено някога да води отбор с шампионски амбиции".

Илиан Илиев отговори с недоумение на нападките.

"Изненадан съм от това, което прочетох, тъй като вместо в Лудогорец да се радват на трите точки и да търсят проблемите в себе си за моментното си състояние, те ги търсят там, където не съществуват."

"Не знам защо коментаторът по телевизията Данчо Господинов се е обадил да се извини на Лудогорец, след като преди това абсолютно правилно е коментирал, че след дузпата не трябва да се показва картон на Панайотов. Но може някой да го е посъветвал да се извини.

Тези хора, които са писали декларацията, за мое най голямо удивление, ме вкарват в някакви анти Лудогорец коалиции. И от това разбирам, че те не знаят какво означава чест, достойнство и чиста съвест. Аз, където и да съм бил треньор, съм защитавал честта на отбора си и съм влизал във война с всеки, който се е опитал да тръгне срещу интересите на отбора ми. Бил съм не лош футболист, играл съм на Световно първенство за България, и всичко съм постигнал с труд, хъс и спортна злоба и нищо не съм получил даром.

Това, което искам да предам и на моите играчи. И заспивам всяка вечер с чиста съвест, защото никога не съм предал хората, които са ми гласували доверието си.

Да, сигурно никога в живота си може да не водя отбор, който има шампионски амбиции (от Левски си тръгнах, когато бях на 2 точки от Лудогорец), но в една треньорска кариера не всички могат да водят такива отбори."

"За мен е чест, че в отборите, в които съм бил, Черно море, Берое, Локомотив Пловдив и Верея, съм дал път на много млади български таланти и отборите ми винаги са играли футбол и не са прекланяли глава пред никой."

"Със сигурност няма да падам на нивото на написалите декларацията, в това да определям, кой е нисък, висок, рус, мургав. Това показва нивото на тези хора за съжаление".

Легендарният вратар Борислав Михайлов почина на 63-годишна възраст, съобщиха от неговото семейство.

Капитанът на четвъртите в света беше в болница в тежко състояние след прекаран инсулт в края на ноември. Състоянието му беше критично, той бе поставен в изкуствена кома и в крайна сметка не успя да се възстанови, въпреки положените грижи от семейството му и медицинския персонал.

Борислав Михайлов е роден на 12 февруари 1963 година в София. Той е от най-добрите вратари в историята на българския футбол. Капитан на националния отбор на България на Мондиал 1994 в САЩ, когато селекцията на Димитър Пенев достига до четвъртото място в света. Има общо 102 мача с екипа на "трикольорите", като в 60 от тях носи капитанската лента, което е рекорд. Безспорно един от най-паметните моменти в неговата кариера е четвъртфиналът срещу Мексико на Световното първенство през 1994-а, когато се превърна в герой с две спасени дузпи. Той е участник също така и на Мондиал 86 в Мексико, където записва четири мача.

Боби Михайлов е юноша на Левски и с представителния отбор на "сините" печели три пъти шампионската титла (1984, 1985 и 1988) и още три пъти националната купа (1982, 1984 и 1986). През 1986 година е определен за Футболист №1 на България. В кариерата си е играл още за Ботев Пловдив и Славия в България, както и за португалския Беленензеш, френския Мюлуз, английския Рединг и швейцарския Цюрих.

Той е най-продължителният президент на БФС – 16 години: от 2005 до 2019 г. и от 2021 до 2023 г.

Носител е на Орден "Стара планина" I степен (20 юли 1994 г.) и е почетен гражданин на София.

С емоционални думи, със своя приятел и бивш съотборник се разделиха Христо Стоичков и Красимир Балъков. 

"Тежко е да приема, че вече го няма.
Днес загубихме човек, който остави следа.
Боби не беше просто име. Беше присъствие. Сила.
Пример. Учител.
За мен той беше повече от колега – беше приятел. От онези, които не се срещат често. С когото сме споделяли успехи, идеи, трудности.
Почивай в мир, Боби.
Няма да те забравим", написа Балъков в официалната си страница в социалните мрежи. 

"Къде се забърза, Боби? Защо толкова рано? Нашият капитан, нашият лидер, нашият приятел ни напусна! Сълзите не могат да спрат! Ти беше велик човек и вратар! Толкова е тъжно! Събрахте се с Туньо в един по-хубав свят! Гледайте ни, напътствайте ни! Прегръщам те, приятелю! Поклон пред паметта ти!", написа Стоичков. 

Съболезнования по повод голямата загуба изказаха много български клубове, както и бившият отбор на Михайлов - Рединг. 

Поклон пред светлата му памет!