Лудогорец спечели Купата на България

Лудогорец спечели Купата на България за трети път в своята история. Разградчани триумфираха с трофея, след като във финала, игран на националния стадион Васил Левски в София, надделяха с 3:1 над ЦСКА 1948. По пътя към финала в тазгодишното издание на Купата на България Лудогорец отстрани и двата варненски отбора. В четвъртфиналната фаза разградчани надделяха над Спартак с 2:1, а в полуфиналите драматично елиминираха Черно море, като спечелиха първия двубой във Варна с 2:1 и отстъпиха със същия резултат в редовното време на мача, игран на собствения им стадион, но се наложиха след изпълнение на дузпи и намериха място в двубоя за трофея.

Във финала срещу ЦСКА 1948 головете за Лудогорец отбелязаха Кайо Видал на два пъти и Матиас Тисера, като Кирил Десподов се отчете с две асистенции. За ЦСКА 1948 точен бе Ивайло Чочев.

Символичните гости от Разград поведоха с ранен гол на Кайо Видал още в осмата минута. Той се възползва от грешка на вратаря Даниел Наумов и даде преднина на Лудогорец в решителния сблъсък. Едва в средата на първото полувреме ЦСКА 1948 се окопити от вихреното начало на разградчани в двубоя и създаде няколко опасни положения, но без особен успех в завършващата фаза.

Две минути преди края на първото полувреме “орлите” направиха още по-тежка ситуацията на ЦСКА 1948, като покачиха на 2:0. Точен за втори път беше Кайо Видал.  След попадението Ивайло Чочев имаше сериозни претенции към Оливие Вердон и главния рефер за събитие по време на атаката на "орлите", тъй като Чочев призова съдията, че тимът му е спрял да играе, за да се окаже медицинска помощ на Игор Тиаго при атаката, а голът беше потвърден. При ситуацията се видя, че съдията Драганов не подава сигнал, след което играта между двата отбора продължи.

Второто полувреме започна също толкова вихрено, колкото завърши и първото. Две минути след подновяването му, гредата помогна на вратаря на Лудогорец Слуга да опази суха мрежата си. При ответното нападение “орлите” стигнаха до трети гол в двубоя, който обаче след преразглеждане с ВАР беше отменен заради засада.

В 59-ата минута тимът на ЦСКА 1948 върна един гол в срещата. Изведен добре в наказателното поле на “орлите” беше Ивайло Чочев, който "избяга" от Пипа и Текпетей и с шпагат намали резултата - 1:2.

"Червените" продължиха да атакуват разградската врата и стигнаха до втори гол в 67-ата минута чрез Елитон, но нападението бе отменено заради засада.

Десетина минути преди края на редовното време Матиас Тисера отбеляза трети гол в полза на Лудогорец. Попадението отново предизвика дискусии за засада, но в крайна сметка беше признато, което оформи крайния резултат 3:1 в полза на разградчани.

Испания е новият световен шампион! "Ла Фурия Роха" победи Аржентина с 1:0 след продължения във финала на Мондиал 2026 на стадион "MetLife" в Ню Джърси и заслужено се изкачи на футболния връх. Единственото попадение реализира Феран Торес в 106-ата минута, а селекцията на Луис де ла Фуенте добави световната титла към европейската, спечелена през 2024 година.

Испанците започнаха по-активно финала и още в първите минути наложиха контрол върху топката, като затрудниха Аржентина да изнесе играта си. След кратък период на натиск световните шампиони успяха да изравнят владението, но без да създадат опасности пред вратата на Унай Симон.

Първата чиста възможност дойде още в 5-ата минута, когато след няколко рикошета топката попадна в Ламин Ямал, но младата звезда на Испания стреля право в ръцете на Емилиано Мартинес.

След половин час игра Ламин Ямал отново демонстрира качествата си по десния фланг и центрира опасно към Дани Олмо, който не успя да засече подаването. Малко по-късно Микел Оярсабал и Марк Кукурея също провериха рефлексите на Емилиано Мартинес, но аржентинският страж остана безгрешен.

След почивката картината не се промени. Испания продължи да атакува, а Алекс Баена, Педри, Пау Кубарси и Аймерик Лапорт последователно тестваха Емилиано Мартинес. В същото време Аржентина трудно преминаваше центъра, а в 73-тата минута записа негативен рекорд, превръщайки се в първия отбор от 1966 година насам без нито един отправен удар в първите 70 минути на финал на световно първенство.

Напрежението се покачи в заключителните минути на редовното време. В 93-тата минута Енцо Фернандес получи втори жълт и съответно червен картон след грубо влизане срещу Пау Кубарси, оставяйки Аржентина с човек по-малко. Малко след това Ламин Ямал бе близо до победен гол от пряк свободен удар, но Емилиано Мартинес направи поредното си феноменално спасяване и прати финала в продължения.

В 93-тата минута Испания отново бе на сантиметри от откриващото попадение. Отлично центриране отдясно намери Нико Уилямс на няколко метра пред вратата, но крилото не успя да засече решително топката, а Емилиано Мартинес реагира навреме и изби в безопасна зона.

В 96-ата минута испанците все пак пратиха топката във вратата чрез Нико Уилямс, но радостта им бе кратка. Попадението не бе зачетено, след като главният съдия отсъди нарушение в хода на атаката, като най-вероятно санкцията бе за фаул на Микел Мерино срещу Николас Отаменди.

В 106-ата минута Испания най-накрая стигна до заслуженото попадение. Нико Уилямс овладя по отличен начин дълго подаване и с прецизен пас изведе Феран Торес зад защитата на Аржентина. Нападателят не сгреши и с мощен удар прати топката покрай Емилиано Мартинес за 1:0.

Това бе 20-ият удар на испанците в срещата и логичното възнаграждение за тоталното им превъзходство.

В 114-ата минута Испания за втори път прати топката във вратата на Аржентина. Ламин Ямал изведе с отличен пас Феран Торес, който хладнокръвно преодоля Емилиано Мартинес. Попадението обаче не бе признато заради засада на испанския нападател.

В последните минути Аржентина хвърли всичко в атака. Най-доброто положение дойде в 120-ата минута, когато центриране на Джулиано Симеоне предизвика сериозно разбъркване в наказателното поле, но испанските защитници блокираха удара. Във втората минута на добавеното време Симеоне получи нов шанс след корнер, но изпрати топката високо над напречната греда.

Така след последния съдийски сигнал Испания заслужено ликува със световната титла. След европейския триумф през 2024 година селекцията на Луис де ла Фуенте затвърди доминацията си и показа, че в момента няма равна на световната футболна сцена. "Ла Фурия Роха" детронира действащия шампион Аржентина и заслужено се окичи със златните медали на Мондиал 2026.