Такава е “тайната във футбола ни”, споделя журналистът в своя блог след катастрофалната загуба с 5:0 от Северна Ирландия
Хората търсят лесни обяснения. Да подириш сметка от едно БФС е лесно, трудно е да подириш от 30 собственици на клубове, тоест на частни фирми. В допълнение го има и наследеният навик на българина все през някакъв бащица, добър или лош, да ги схваща нещата – в случая лош. За личната отговорност не се сеща.
С една голяма тайна е свързан тоталния крах на българския национален отбор по футбол. Не че някой я крие или манипулира – просто малцина я съзнават. Тя е, че в основата на бедата са не БФС, Борислав Михайлов или Гонзо, а собствениците на клубове. Нещо, което е тъй или инак, обаче не се изговаря, се превръща в тайна.
Всепризнатите факти: Националният отбор е слаб, понеже няма добри български футболисти. Не само като количество, но и нужното качество. Не просто следва да ги има, ами и по три трябва, тъй като в тежкия съвременен футбол добър отбор (клубен или национален) се постига с минимум 20 много добри играчи, плюс още няколко.
Нямаш ли футболисти – нямаш нищо. А нямаме, защото в България приоритет са чужденците – на килограм.
Водещи клубни отбори почти изцяло са съставени от чужденци. Но като се изключат 6-7 играчи на „Лудогорец“, плюс още 1-2-ма, класата на чужденците е ниска. Пълнеж. Провал. А какво остава за класата на българските играчи, след като „локомотив“ са нискокласни чужденци? – ами остава да са още по-ниска класа, това е. Който и да е треньор, ако ще и Клоп, с такъв материал – толкова. На нивото си на Лихтенщайн.
В допълнение следва да се каже, че школите не произвеждат таланти. Защо? Причините са много, две от основните: дава се път на синчета на татковци с пари (явна или скрита корупция), а и дори да се появи стойностно момче, не се изчакват неминуемите проби, грешки, поуки, падане, ставане, докато се превърне то в наистина добър футболист – нужно е време, а никой не търпи времето – хоп, идват „готови“ чужденци – от които, момчето няма да е по-слаб играч, ако бъде изчакан да узрее.
Масовите обяснения: Дотук фактите са горе-долу консенсусни. Но при търсенето на виновник масовата реакция на журналисти, фенове, който и да е, гласи: виновни са БФС, Михайлов, Гонзо. Те не създават нужните политики, среда, правила, за да може нещата да се оправят. А и толерират „Лудогорец“, поради което няма честно първенство. Освен това са и много прости хора…
Истината: Без въобще да се отрича ролята на БФС и изброените лица за пропадането на българския футбол, нито интелекта им, нито пък тая история с „Лудогорец“, следва да се каже, че конкретно за липсата на добри български играчи, респ. за слаб национален отбор, те не са виновни.
Основната вина е в собствениците на клубове.
На хората, които вземат решенията в своята си фирма (клубовете са най-обикновени фирми). Закон ли е му е нужен на един собственик, ако иска, да налага български играчи? От Гонзо ли чака разрешение? Някакъв декрет ли му трябва, за да прекъсне корупцията в школите си, или да инвестира в база за децата? Някаква специална политика ли следва да му се спусне, за да реши сам – примерно „5 играчи на година от школата ще вкарвам в първия отбор, ще са ми приоритет, ще ги налагам“?… Гонзо или Румен Радев трябва да му заповядат да не купува чужденци на килограм, а да взема само такива, които дърпат отбора напред? Друг бич за клубния футбол, респ. за целия ни, са постоянните треньорски въртележки – треньори са сменят през 5 дни, никакъв отбор не може да се изгради. Добре, но кой сменя треньорите? Кой взема калпави, за да ги смени с още по-калпави, ако приемем, че наистина са калпави? Пак собствениците, никой друг.
В цялата тази история около чужденците, алъш-вериша има и доста процентчета за комисионни, пране на пари и т.н. Тоест – сложна работа. Пак въпрос: кой точно трябва да прободе ламята в собствената си фирма? Гонзо ли? Путин? Байдън? А ако лично ти ги вършиш мошеничествата, друг ли ти е виновен?
Защо тия прости истини остават подминати: Няколко са причините, най-важната е – хората търсят лесни обяснения; eстествено и човешко е да се мъчиш да ти е лесно. Да обвиняваш един събирателен образ, който на делегатски конгрес може да бъде сменен, а и щом е оглавил обществена организация, може да му търсиш отчетност, е много по-лесно, отколкото да признаеш, че виновни са, да кажем, 30 собственика на техни си фирми – за които няма никакъв регламент да им търсиш отчет, отговорност – копче не можеш да им кажеш, понеже както искат управляват парите си.
В допълнение го има и наследеният навик на българина все през някакъв бащица, добър или лош, да ги схваща нещата – в случая лош.
Не му хрумва, че в основата винаги е личната (без)отговорност.
Това е. Лесните обяснения са лъжливи, трудните са трудни.
