7 спектакъла в програмата на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

Свой театрален фестивал учредява през тази година Театрално-музикалния продуцентски център във Варна. Новата проява ще носи името Международен черноморски театрален фестивал, а дебютното ѝ издание ще е между 24 и 28 септември. В селекцията са включени седем спектакъла – три чуждестранни и четири български. Предвидена е и разнообразна съпътстваща програма. 

Театралният форум ще бъде открит на 24 септември с "Алма Малер" от Сашо Димоски и варненската трупа в режисура на Деян Пройковски от РС Македония. Спектакълът е разказ за една необикновена жена – съпругата на композитора Густав Малер, муза и любовница на най-изявените творци от времето на виенския сецесион. При второто си идване във Варна световноизвестният режисьор Габор Томпа ще представи "Аз съм вятърът" от Юн Фосе (25 септември) с екипа на Националния унгарски театър в Клуж-Напока – вълнуващ екзистенциален поглед към събития, разкриващи дълбоката човешка природа. 

Италианската формация AriaTeatro гостува със "След дъжда" от Аида Талиенте (27 септември) – спектакъл за преплетените житейски истории на две сестри. 

Заглавията, реализирани от български театри, в афиша са три.

"Женитба" от Гогол на ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград (26 септември) е модерен прочит на класическата творба, за чиято режисура Ростислав Георгиев получава АСКЕЕР 2025. 

"Лисабон" от Захари Карабашлиев (26 септември), също награден с АСКЕЕР 2025, но в категория драматургия, е постановка на МТ "Н. Бинев" – София, която третира темите за свободата, разказвайки история на хора, чието общуване се случва, докато са отвлечени и чакат спасението си. 

"Празен град" от Деян Дуковски на Yalta Art Room – София (28 септември) е с номинация за целия творчески екип на в категория "Изгряваща звезда" АСКЕЕР 2025 и разглежда последните няколко часа от живота на двама братя, озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни.

Финал на фестивала ще постави концертът "Песни по велики романи" на Милица Гладнишка и формацията ѝ "Лисицата и котараците" на 28 септември. 

Богата съпътстваща програма са подготвили организаторите на фестивала: огнено шоу за откриването; творчески ателиета с проф. Пламен Марков (26 септември) и Теа Денолюбова (25 септември), особено подходящи за бъдещи кандидатстуденти в областта на сценичните изкуства; фотографска изложба с театрални плакати на Симеон Лютаков; изложба живопис и акварел на Венелин Миланов; представяне на книга и филм за Георги Парцалев от Георги Тошев (27 септември); театрални срещи, дискусии след всеки спектакъл и други интересни за публиката преживявания, обединени от мотото "Театърът се вълнува".

В концепцията на Международния черноморски театрален фестивал е той да се превърне в сцена за среща на театри от Черноморския регион и отвъд, да даде възможност за творчески обмен на силни съвременни послания, пресъздадени с изразните средства на изкуството на XXI век, и да допринесе за утвърждаването на Варна като все по-желана дестинация за културен туризъм и през септември.

Ето и пълната програма за Първото издание на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

24 септември

• 18:00, пл. "Независимост" 1, пред сградата на Основна сцена на ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна
  Официално откриване на първото издание на Международен Черноморски Театрален Фестивал с Духов оркестър и мажоретен състав при II-ро ОУ "Никола Вапцаров", Варна
• 18:30, Главно фоайе на Основна сцена, откриване на фотографска изложба "Театрален плакат" на актьора и фотограф Симеон Лютаков 
• 19:00 Основна сцена: ПРЕМИЕРА АЛМА МАЛЕР от Сашо Димоски, ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна, реж. Деян Пройковски
• 21:00 Огнено шоу на Юлиян Димитров, сухия фонтан в градската градина между двете сгради на театъра

25 септември

• 14:00 – 17:00 Сцена Ротонда: Творческо ателие "Писането, което оживява на сцена" с Теа Денолюбова
• 17:00 Филиал: Изложба живопис и акварел "Морски сезони" на Венелин Миланов
• 18:00 Сцена Филиал: АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ от Юн Фосе, Национален унгарски театър – Клуж, Румъния, реж. Габор Томпа

26 септември

• 13:00 – 17:00 Сцена Ротонда: Творческо ателие за актьорско майсторство и режисура за драматичен театър с проф. Пламен Марков
• 18:00 Сцена Филиал: ЛИСАБОН от Захари Карабашлиев, МТ "Николай Бинев" – София, реж. Яна Титова
• 20:00 Основна сцена: ЖЕНИТБА от Гогол, ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград, реж. Ростислав Георгиев

27 септември

• 17:00 Сцена Ротонда: Представяне на книгата "Георги Парцалев. Хамлет от град Левски" и документален филм за актьора; водещ  Георги Тошев
• 19:00 Сцена Филиал: СЛЕД ДЪЖДА, Aria Teatro – Италия, текст и режисура Аида Талиенте и Киара Бенедети

28 септември

• 17:00 Сцена Филиал: ПРАЗЕН ГРАД от Деян Дуковски, Yalta Art Room – София, реж. Ахмет Исмаил
• 19:00 Основна сцена: Концерт "Лисицата и котараците: песни по велики романи" с Милица Гладнишка, Николай Воденичаров - Никеца и Иван Велчев

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.