Мобилно меню

Близо 7 месеца в бомбоубежища под земята са прекарали деца в Украйна

3/4 от децата и младежите в районите на фронтова линия се нуждаят от психологическа подкрепа, 40 % от тях нямат достъп до образование, обобщават от УНИЦЕФ
Близо 7 месеца в бомбоубежища под земята са прекарали деца в Украйна
722

Децата в районите на фронтова линия в Украйна са били принудени да прекарат между 3000 и 5000 часа – или между 4 и 7 месеца – в мазета и подземни метростанции през последните две години, докато сирените за въздушно нападение отекват над земята.

След ескалацията на войната през февруари 2022 г., довела до близо 3500 сигнала за въздушни нападения в Запорожка и Харковска област и близо 6200 в Донецка област – оказаха опустошително въздействие върху психичното здраве и способността на децата да учат ефективно. 

Зимните месеци бяха особено ужасяващи за децата, като хиляди се приютиха в студени, влажни мазета, след като войната остави много семейства без отопление, достъп до вода и електричество.

"Войната в Украйна разби детството, психиката и образованието на децата“, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел.

"Децата са преживели две години на насилие, изолация, раздяла със семействата, загуба на близки, разселване и прекъсване на училищното образование и здравеопазване. Те имат нужда да се сложи край на този кошмар."

Негативното психологическото въздействие на войната сред децата е широко разпространено. Според данните от проучването, половината от 13- до 15-годишните имат проблеми със съня, а 1 от 5 деца има натрапчиви мисли и травматични спомени - типични прояви на посттравматично стресово разстройство. Три четвърти от децата и младежите на възраст от 14 до 34 години споделят, че се нуждаят от емоционална или психологическа подкрепа. По-малко от една трета, обаче, са потърсили помощ. 

Родителите в цяла Украйна съобщават за повишени нива на тревожност, прекомерен страх, фобии и тъга, намалена ангажираност в училище, чувствителност към силни шумове и проблеми със съня сред децата. Във време, когато родителската подкрепа е най-необходима, половината от анкетираните родители съобщават, че се борят да подкрепят децата си.

В цялата страна 40% от децата в Украйна нямат достъп до образование поради липса на съоръжения. В районите, които са по-близо до фронтовата линия, това са половината от децата в училищна възраст. Последните данни показват, че в сравнение с 2018 г., при децата се наблюдава мащабен пропуск в обучението, който се равнява на две загубени години в четенето и една в математиката.

След ескалацията на войната преди две години УНИЦЕФ разшири работата си в Украйна и в момента има присъствие в Киев, Лвов, Одеса, Днипро, Полтава, Николаев и Харков, за да предоставя хуманитарна помощ и подкрепа на децата и семействата им. 

Работата на УНИЦЕФ в Украйна е фокусирана върху осигуряването на достъп на децата до здравеопазване, имунизация, осигуряване на храна, защита, образование, безопасна вода и канализация, социална защита и работа в посока психично здраве и психосоциална подкрепа. 

В страните, приемащи бежанци, УНИЦЕФ работи с правителства, общини и местни партньори за укрепване на националните системи, които предоставят на децата бежанци и маргинализираните деца от приемните общности качествено образование, здравеопазване и услуги за защита. 

От началото на войната в Украйна в България са влезли повече от 2 300 000 души, които бягат от конфликта. Към средата на февруари 2024 г. в страната остават повече от 53 322 украински бежанци

"През 2023 г. УНИЦЕФ България и партньорите ни подкрепихме повече от 80 000 деца и лица, полагащи грижи за тях, чрез центровете за закрила и подкрепа - "Сини точки".  Близо 10 000 възрастни и 7000 деца получиха психо-социална подкрепа, повече от 14 000 деца и 12 556 възрастни получиха хуманитарни помощи, а 81 непридружени и разделени от семействата си деца от Украйна бяха идентифицирани и подкрепени. УНИЦЕФ подпомогна записването в националната образователна система на 3800 деца и продължаването на обучението на 24 559 деца бежанци чрез мрежа от центрове за ранно обучение и образование. 51 539 украински деца получиха учебни материали.", каза Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

"Хуманитарните принципи, международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека трябва да се спазват. Децата се нуждаят от шанс да се възстановят и най-добрият начин да направят това е като се сложи край на тази война", каза Ръсел.

2024 © Варна е / снимка: УНИЦЕФ България

Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Европа няма единен подход към затлъстяването, но проблемът засяга милиони, алармира варненският евродепутат
Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Емил Радев