Българка се изявява в първия полуфинал на Евровизия

Под мотото "Обединени от музиката" започна песенният конкурс Евровизия. Най-голямото музикално събитие в Европа се провежда в Ливърпул, след като победителят от миналата година - Украйна, не можа да го организира на своя територия. 

Водещи на събитието са звездата от сериала "Тед Ласо" Хана Уодингам, певицата Алеша Диксън, Джулия Санина, победителка от "Dancing with the Stars - Украйна" и съдия в украинския X-Factor, както и едно от най-известните лица на британската телевизия - Греъм Нортън.

Първият финал е тази вечер, а в него 15 песни ще се борят за 10 места за финала. Сред тях е песента на Чехия "My Sister's Crown", в която нашата сънародничка Танита Янкова изпълнява рап на български. Тя е част от групата VESNA.

Песента "My Sister's Crown" съчетава четири езика – български, украински, чешки и английски.

"Концепцията на песента е свързана със славянските традиции. Всички ние идваме от различни държави – три от нас са родени в Чехия, Танита е от България, а останалите момичета са от Русия и Словакия. Това създава изключително силна връзка между нас, защото сме обединени от славянския език", споделят момичетата от групата.

VESNA спечелиха националната селекция на Чехия с огромна преднина, побеждавайки артист с награда “Оскар”. Групата е сформирана преди 6 години и има 2 издадени албума. В своето творчество те съчетават елементи на модерния поп и традиционния фолклор.

В първия полуфинал група VESNA, която представя Чехия, ще спори с четири от държавите фаворитки за спечелването на тазгодишното издание ще се качат на голямата сцена в първия полуфинал. Това са Швеция, Норвегия, Израел и Финландия. Ще участва поп звездата Рита Ора, която ще има специално изпълнение в полуфинала.

Вторият полуфинал на Евровизия е в четвъртък, а финалът на звездното шоу е на 13 май.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.