Цената на златото достигна рекордни нива

Цената на златото продължава да се покачва на фона на нестабилния геополитически климат, отбелязва БНТ.

Малко над 4400 американски долара за тройунция – това е почти двойно на цената на благородния метал от началото на годината, която се равняваше на 2600 долара.

Анализатори коментират, че един от факторите е очакваното понижение на основния лихвен процент на Федералния резерв на Съединените щати. Митата на американския президент Доналд Тръмп също предизвикват трусове на пазара, което кара инвеститорите да търсят сигурност в злато и държавни ценни книжа.

От началото на годината златото е поскъпнало с около 67%, като през този период премина последователно праговете от 3000 и 4000 долара за тройунция и е напът да отчете най-силното си годишно представяне от 1979 г. насам. Среброто отчита още по-значителен ръст - около 138% от началото на годината, подкрепено от силни инвестиционни потоци и продължаващи ограничения в предлагането.

Според техническия анализатор на Ройтерс Уан Тао цената на златото може да продължи да се покачва до около 4427 долара за тройунция, след като е пробила ключовото ниво на съпротива при 4375 долара.

На този фон и другите благородни метали отбелязаха силен ръст. Платината поскъпна с 4,3 на сто до 2057,15 долара за тройунция, достигайки най-високото си равнище от повече от 17 години, а паладият поскъпна с 4,2% до 1786,45 долара, което е най-високата му цена от почти три години.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.