DARA с Bangaranga на Евровизия: Кукерски ритуал с модерен прочит

Варненката Дарина Йотова - DARA, която е българският представител на "Евровизия 2026" направи първа репетиция на голямата сцена във Виена преди полуфинала на 14 май. По традиция подготовката протича при строги мерки за сигурност.

DARA ще откриe втория полуфинал на песенния конкурс.

"За първи път, може би, се чувствам толкова удобно на сцена, което е интересно. Работим със страшни професионалисти и всеки знае какво прави. И така се чувствам в една сигурна прегръдка през цялото време на сцената. Но това, което мога да кажа е, че е доста красива зала, много интензивна хореография, което едва ли изненадва някого. Но най-важното е, че се чувстваме добре на сцената”, сподели тя пред камерата на БНТ. 

DARA определя хореографията си за Bangaranga като

кукерски ритуал с модерен прочит.

Певицата ще излезе на сцената с четирима танцьори и в типичния за нея стил - активно ще се включи в хореографията.

Междувременно стана ясно, че Кристиан Костов, който през 2017 г. остана втори в песенния конкурс, ще бъде сред големите звезди, които ще пеят на сцената на финала на 16 май. За 70-ото юбилейно издание на "Евровизия" в Австрия са поканени още Руслана и Верка Сердючка от Украйна, Александър Рибек от Норвегия и финландците Лорди. 

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.