Днес отбелязваме Часа на Земята

Днес отбелязваме една от най-емблематичните природозащитни инициативи – Часът на Земята на WWF. Точно в 20:30 ч. в събота милиони домакинства по света ще изключат символично осветлението си за един час, за да покажат своя ангажимент към планетата. В същото време знакови здания като Айфеловата кула, Операта в Сидни, Емпайър Стейт Билдинг и стотици други ще изгасят светлините, за да насърчат правителствата, бизнеса и всички нас да дадем своя принос към изграждането на устойчиво общо бъдеще.

„Очакваме милиони хора от 190 държави да надградят започнатото и да насочат общественото внимание към негативния ефект от климатичните промени и загубата на биоразнообразие. Данните от доклада на WWF „Жива планета“ сочат, че днес ние унищожаваме природата с безпрецедентни темпове. Часът на Земята иска да вдъхнови глобални действия за нейното опазване и да покаже какво влияние могат да имат малките постъпки върху голямата планета“, разказва Калина Бояджиева от WWF, координатор на Часа на Земята за България.

България също няма да остане безучастна към празника на Земята. Редица светофари в центъра на столицата ще светят със зелени сърца през съботния ден. А по традиция емблематични сгради ще притъмнят фасадите си между 20:30 и 21:30 ч. 

Една от най-очакваните и превърналите се в традиция инициативи във връзка с Часът на земята е Концерт на свещи на БГ радио и Икеа. Тази година акустични версии на своите най-популярни песни ще представи рок група Остава. Концертът ще започне точно в 20:30 часа и може да бъде проследен в ефира на БГ радио, както и в официалната страница на БГ Радио във фейсбук. "Изгасете осветлението в събота, 23 март, в 20:30 ч. и останете с БГ Радио и акустични версии на любимите ви песни на Остава!", призовават организаторите. Първият концерт на свещи по БГ Радио прозвуча през 2009 година.

Започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни, Австралия да угасят осветлението си за един час, „Часът на земята“ се разрасна до хиляди населени места по цялата планета и се превърна в една от най-големите световни инициативи за насочване на общественото внимание към проблема с климатичните промени.

Всеки от нас също може да бъде природозащитник е основният призив на Часът на земята. 

Голямата мисия на WWF е да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата. Всеки може да допринесе като предприеме малки, но важни стъпки в ежедневието си. Преживяване, колкото полезно, толкова и забавно, включващо богато разнообразие от активности като експериментиране с нови храни, задълбочаване на досега със заобикалящата ни среда, както и вдъхновяващи спортни, културни или творчески занимания с акцент върху природата.

Глобалната хранителна индустрия е отговорна за около една трета от световните емисии на парникови газове. Можем да променим това по няколко начина: като пазаруваме сезонни продукти от местни производители или като отгледаме собствени зеленчуци. Всеки според възможностите си – от една саксия с босилек на перваза до голяма градина, пълна с органични марули, домати и чушки. Така не само подкрепяме здравословното хранене, но и намаляваме отпадъците, избягвайки опаковките и емисиите, генерирани от транспортирането на продуктите. А и винаги можем да приготвим интересни ястия, като използваме остатъци или продукти, които обикновено изхвърляме.

Транспортът е един от най-големите източници на замърсяване на въздуха. Очаква се около два милиарда превозни средства да задръстят пътищата до 2035 г. В този смисъл ходенето пеша и карането на колело са екологични алтернативи, които могат да подобрят както настроението, така и здравето ни. Всички знаем колко важно е да опазваме природата, но приятното усещане да сме сред нея със сигурност ще ни напомни защо я обичаме толкова.

Ако желаем да сме активни за околната среда, винаги можем да сформираме екип за почистване на замърсена местност, да доброволстваме в приодозащитна организация или да си „изцапаме ръцете“ с малко пръст като посадим дръвче. Но е важно преди това да се запознаем с правилата на залесяване и да проверим кои дървета са типични за нашия район.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.