Днес отбелязваме Часа на Земята

Днес отбелязваме една от най-емблематичните природозащитни инициативи – Часът на Земята на WWF. Точно в 20:30 ч. в събота милиони домакинства по света ще изключат символично осветлението си за един час, за да покажат своя ангажимент към планетата. В същото време знакови здания като Айфеловата кула, Операта в Сидни, Емпайър Стейт Билдинг и стотици други ще изгасят светлините, за да насърчат правителствата, бизнеса и всички нас да дадем своя принос към изграждането на устойчиво общо бъдеще.

„Очакваме милиони хора от 190 държави да надградят започнатото и да насочат общественото внимание към негативния ефект от климатичните промени и загубата на биоразнообразие. Данните от доклада на WWF „Жива планета“ сочат, че днес ние унищожаваме природата с безпрецедентни темпове. Часът на Земята иска да вдъхнови глобални действия за нейното опазване и да покаже какво влияние могат да имат малките постъпки върху голямата планета“, разказва Калина Бояджиева от WWF, координатор на Часа на Земята за България.

България също няма да остане безучастна към празника на Земята. Редица светофари в центъра на столицата ще светят със зелени сърца през съботния ден. А по традиция емблематични сгради ще притъмнят фасадите си между 20:30 и 21:30 ч. 

Една от най-очакваните и превърналите се в традиция инициативи във връзка с Часът на земята е Концерт на свещи на БГ радио и Икеа. Тази година акустични версии на своите най-популярни песни ще представи рок група Остава. Концертът ще започне точно в 20:30 часа и може да бъде проследен в ефира на БГ радио, както и в официалната страница на БГ Радио във фейсбук. "Изгасете осветлението в събота, 23 март, в 20:30 ч. и останете с БГ Радио и акустични версии на любимите ви песни на Остава!", призовават организаторите. Първият концерт на свещи по БГ Радио прозвуча през 2009 година.

Започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни, Австралия да угасят осветлението си за един час, „Часът на земята“ се разрасна до хиляди населени места по цялата планета и се превърна в една от най-големите световни инициативи за насочване на общественото внимание към проблема с климатичните промени.

Всеки от нас също може да бъде природозащитник е основният призив на Часът на земята. 

Голямата мисия на WWF е да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата. Всеки може да допринесе като предприеме малки, но важни стъпки в ежедневието си. Преживяване, колкото полезно, толкова и забавно, включващо богато разнообразие от активности като експериментиране с нови храни, задълбочаване на досега със заобикалящата ни среда, както и вдъхновяващи спортни, културни или творчески занимания с акцент върху природата.

Глобалната хранителна индустрия е отговорна за около една трета от световните емисии на парникови газове. Можем да променим това по няколко начина: като пазаруваме сезонни продукти от местни производители или като отгледаме собствени зеленчуци. Всеки според възможностите си – от една саксия с босилек на перваза до голяма градина, пълна с органични марули, домати и чушки. Така не само подкрепяме здравословното хранене, но и намаляваме отпадъците, избягвайки опаковките и емисиите, генерирани от транспортирането на продуктите. А и винаги можем да приготвим интересни ястия, като използваме остатъци или продукти, които обикновено изхвърляме.

Транспортът е един от най-големите източници на замърсяване на въздуха. Очаква се около два милиарда превозни средства да задръстят пътищата до 2035 г. В този смисъл ходенето пеша и карането на колело са екологични алтернативи, които могат да подобрят както настроението, така и здравето ни. Всички знаем колко важно е да опазваме природата, но приятното усещане да сме сред нея със сигурност ще ни напомни защо я обичаме толкова.

Ако желаем да сме активни за околната среда, винаги можем да сформираме екип за почистване на замърсена местност, да доброволстваме в приодозащитна организация или да си „изцапаме ръцете“ с малко пръст като посадим дръвче. Но е важно преди това да се запознаем с правилата на залесяване и да проверим кои дървета са типични за нашия район.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.