Мобилно меню

Дрон за изследване на вулкани разработиха учени

Апаратурата освен анализ позволява и предварителни прогнози
Дрон за изследване на вулкани разработиха учени
575

Учени от университета на германския град Майнц са създали дрон, с чиято помощ могат да прелитат над вулкани и да долавят миризмата на отделяните от тях газове.

Основните газове, които отделят вулканите, са водни пари, въглероден диоксид и серен диоксид. Анализът им е един от най-добрите начини за получаване на информация за вулканичните системи и протичащите в тях магмени процеси, и освен това позволява предварително да се прогнозира изригване, съобщава БНТ, като се позовава на информация на БТА.

Разполагането на оборудване за анализ на атмосферния състав обаче е трудоемко, особено като се има предвид, че вулканите често са разположени в планински местности.

Търсейки решение на проблема, вулканолозите от университета на Майнц са тествали малък дрон в качеството на мобилен газ-анализатор.

Снабден с набор от миниатюрни сензори, дронът с тегло 900 грама лесно може да бъде пренесен близо до мястото на потенциалния вулканичен газов шлейф и да бъде активиран.

Според изследователите:

Трябва да получаваме данни в реално време за нивата на серен диоксид. Това ни позволява да разберем кога действително сме в контакт с вулканичния шлейф, който лесно се премества с времето заради въздушните течения. Локализирането му само с визуални средства от разстояние няколко километра е почти невъзможно

Учените се надяват, че с помощта на дрона с газов анализатор наблюдението на вулканичната активност съществено ще се подобри и улесни.

2023 © Варна е / Източник: БНТ, БТА, снимки: Hoffmann group
Още по темата: Майнц Вулкани Дрон
Още по темата: Майнц Вулкани Дрон

25 години навърши емблематичното "Лондонско око"

135-метровото виенско колело, което се издига на южния бряг на Темза, е отпечатано върху сувенири, рисувано е от улични художници и е запечатано в милиони снимки на туристи
25 години навърши емблематичното "Лондонско око"

 

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.

2025 © Варна е / снимки: londoneye.com