Европейски законопроект слага край на незаконната търговия с домашни любимци

За първи път в Европа се създават общоевропейски минимални стандарти за развъждане, отглеждане и полагане на грижи за кучета и котки. Законопроектът, с който се въвеждат новите правила, днес беше приет от Европейския парламент с огромно мнозинство – 457 гласа "за", информира варненският евродепутат Емил Радев. 

Той открои и някои от най-важните мерки, които се предвиждат:

• задължително микрочипиране и регистрация на всички кучета и котки в ЕС;
• регистриране на микрочипираните кучета и котки в оперативно съвместими национални бази данни;
• регистрация на кучета и котки, внасяни от трети страни – дори когато това се прави с нетърговска цел;
• създаване на единна европейска индексна база данни за проследимост на животните;
• въвеждане на забрани за връзване на животни, използване на нашийници с шипове и задушаващи нашийници без предпазител;
• забрана за отглеждане и продажба на кучета и котки в зоомагазини;
• забрана за развъждане между преки родственици.

Емил Радев коментира също: "И първоначалният текст на ЕК, и докладът на водещата комисия в ЕП не бяха достатъчно амбициозни и оставяха "вратички". Те даваха повод за съмнения относно ефективността на така дългоочаквания регламент и дори ни отдалечаваха от основната цел – да се гарантира проследимост на кучетата и котките. В крайна сметка успяхме да направим необходимите решителни стъпки. Защото проследимостта е ключово условие за противодействието на незаконната продажба и трафика, както и на нехуманното отношение към животните!"

Варненският евродепутат изрази радостта си, че с вота на Европейския парламент за пореден път благосъстоянието на животните, а косвено и на хората, е поставено над финансовите интереси на престъпните организации и насилниците. 

"Търговията с кучета и котки в ЕС възлиза на повече от 1,3 млрд. евро годишно, а 60% от нея се случва онлайн и при крайно съмнителни условия, здравен статус и произход на животните. С днешния вот слагаме край на това", изтъкна Емил Радев. 

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.