Франция спечели Детската Евровизия

Франция спечели големия финал на Детската Евровизия 2022, който се проведе в арменската столица Ереван. Песента на Lissandro „Oh, Maman!“ триумфира с резултат от 203 точки, като оглави класациите на журитата, а в гласуването на публиката завоюва престижното трето място. Това е втора победа за Франция в Детската Евровизия през последните 3 години. В пресконференция след края на шоуто, ръководството на френската национална телевизия обяви, че има намерение да домакинства конкурса през 2023 година.

На второ място завърши представителката на Армения - Nare с песента "DANCE!", а на трето място се класира Mariam Bigvava от Грузия с "I Believe". Топ 5 допълват Ирландия и Великобритания.

За да отбележат 20-ата годишнина на конкурса, организаторите събраха голяма част от победителите заедно на сцената в Ереван, за да изпълнят песните, с които са спечелили конкурса.

Освен изпълненията на талантливите участници, зрителите имаха възможност да чуят и новата песен на миналогодишната победителка Maléna - "Can't Feel Anything", както и изпълнение на тазгодишната представителка на Армения в Евровизия – Rosa Linn и нейният световно известен хит - "Snap".

България има общо 7 участия на Детската Евровизия. Най-добрия резултат за страната ни постигнаха Крисия, Хасан и Ибрахим през 2014 година в Малта, когато завършиха на второ място. През 2015 София е домакин на Детската Евровизия, която все още е най-голямото телевизионно събитие организирано някога в България. Последното ни участие на Детската Евровизия е през 2021 г. в Париж, където нашите изпълнители Денислава и Мартин се представиха с песента „The Voice of Love”.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.