Франция спечели Детската Евровизия

Франция спечели големия финал на Детската Евровизия 2022, който се проведе в арменската столица Ереван. Песента на Lissandro „Oh, Maman!“ триумфира с резултат от 203 точки, като оглави класациите на журитата, а в гласуването на публиката завоюва престижното трето място. Това е втора победа за Франция в Детската Евровизия през последните 3 години. В пресконференция след края на шоуто, ръководството на френската национална телевизия обяви, че има намерение да домакинства конкурса през 2023 година.

На второ място завърши представителката на Армения - Nare с песента "DANCE!", а на трето място се класира Mariam Bigvava от Грузия с "I Believe". Топ 5 допълват Ирландия и Великобритания.

За да отбележат 20-ата годишнина на конкурса, организаторите събраха голяма част от победителите заедно на сцената в Ереван, за да изпълнят песните, с които са спечелили конкурса.

Освен изпълненията на талантливите участници, зрителите имаха възможност да чуят и новата песен на миналогодишната победителка Maléna - "Can't Feel Anything", както и изпълнение на тазгодишната представителка на Армения в Евровизия – Rosa Linn и нейният световно известен хит - "Snap".

България има общо 7 участия на Детската Евровизия. Най-добрия резултат за страната ни постигнаха Крисия, Хасан и Ибрахим през 2014 година в Малта, когато завършиха на второ място. През 2015 София е домакин на Детската Евровизия, която все още е най-голямото телевизионно събитие организирано някога в България. Последното ни участие на Детската Евровизия е през 2021 г. в Париж, където нашите изпълнители Денислава и Мартин се представиха с песента „The Voice of Love”.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.