Мобилно меню

Гимнастичката ни Валентина Георгиева се класира за финала на прескок в Париж

За първи път от 32 години насам отново има българка на олимпийски финал в гимнастиката
Гимнастичката ни Валентина Георгиева се класира за финала на прескок в Париж
1001

Валентина Георгиева се класира за финала на прескок на турнира по спортна гимнастика при жените на Олимпийските игри в Париж.

Българката, която дебютира на олимпийски игри, имаше рожден ден вчера и навърши 18 години, като сама си направи най-добрия подарък.

На коронния си уред прескок тя получи средна оценка от 13.999 точки, след като имаше 14.166 за първия опит и 13.833 за втория. Възпитаничката на Филип Янев направи много добри скокове, като на втория имаше леко пристъпване при приземяването.

След последната квалификационна група Георгиева остана на девето място със своя актив, но получи по право участие на финала, поради странното правило само две представителки на една страна да биват допуснати на финал. Така третата американка в топ 8 Джордан Чайлс с резултат 14.216 трябваше да се прости с шансовете си за класиране, защото две нейни сънароднички записаха по-добро класиране.

Така от девета позиция Валентина Георгиева заслужи място на финала и стана първата представителка на България сред осемте най-добри на планетата в спортната гимнастика 32 години по-късно. За последно в Барселона през 1992-ра Силвия Митова намери място на финала на земя.

Георгиева също така е единствената европейка на финала в Париж 2024 - другите са две американки, една бразилка (Ребека Андраде), една корейка (Сеоджеонг Йео), една севернокорейка (Чанг Ок Ан) и две канадки (Шалон Олсен и Елизабет Блак).

С най-висока оценка на този уред в пресявките е четирикратната олимпийска шампионка Симон Байлс (САЩ) - 15.300 точки, следвана от защитаващата титлата си от Токио 2020 Ребека Андраде (Бразилия) с 14.683 точки, Джейд Кери (САЩ) с 14.433 точки и други.

Финалът на прескок при жените в Париж 2024 е на 3 август.

2024 © Варна е

Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Европа няма единен подход към затлъстяването, но проблемът засяга милиони, алармира варненският евродепутат
Емил Радев: Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Емил Радев