Гимнастичката ни Валентина Георгиева се класира за финала на прескок в Париж

Валентина Георгиева се класира за финала на прескок на турнира по спортна гимнастика при жените на Олимпийските игри в Париж.

Българката, която дебютира на олимпийски игри, имаше рожден ден вчера и навърши 18 години, като сама си направи най-добрия подарък.

На коронния си уред прескок тя получи средна оценка от 13.999 точки, след като имаше 14.166 за първия опит и 13.833 за втория. Възпитаничката на Филип Янев направи много добри скокове, като на втория имаше леко пристъпване при приземяването.

След последната квалификационна група Георгиева остана на девето място със своя актив, но получи по право участие на финала, поради странното правило само две представителки на една страна да биват допуснати на финал. Така третата американка в топ 8 Джордан Чайлс с резултат 14.216 трябваше да се прости с шансовете си за класиране, защото две нейни сънароднички записаха по-добро класиране.

Така от девета позиция Валентина Георгиева заслужи място на финала и стана първата представителка на България сред осемте най-добри на планетата в спортната гимнастика 32 години по-късно. За последно в Барселона през 1992-ра Силвия Митова намери място на финала на земя.

Георгиева също така е единствената европейка на финала в Париж 2024 - другите са две американки, една бразилка (Ребека Андраде), една корейка (Сеоджеонг Йео), една севернокорейка (Чанг Ок Ан) и две канадки (Шалон Олсен и Елизабет Блак).

С най-висока оценка на този уред в пресявките е четирикратната олимпийска шампионка Симон Байлс (САЩ) - 15.300 точки, следвана от защитаващата титлата си от Токио 2020 Ребека Андраде (Бразилия) с 14.683 точки, Джейд Кери (САЩ) с 14.433 точки и други.

Финалът на прескок при жените в Париж 2024 е на 3 август.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.