Мобилно меню

Гимнастичката ни Валентина Георгиева се класира за финала на прескок в Париж

За първи път от 32 години насам отново има българка на олимпийски финал в гимнастиката
Гимнастичката ни Валентина Георгиева се класира за финала на прескок в Париж
679

Валентина Георгиева се класира за финала на прескок на турнира по спортна гимнастика при жените на Олимпийските игри в Париж.

Българката, която дебютира на олимпийски игри, имаше рожден ден вчера и навърши 18 години, като сама си направи най-добрия подарък.

На коронния си уред прескок тя получи средна оценка от 13.999 точки, след като имаше 14.166 за първия опит и 13.833 за втория. Възпитаничката на Филип Янев направи много добри скокове, като на втория имаше леко пристъпване при приземяването.

След последната квалификационна група Георгиева остана на девето място със своя актив, но получи по право участие на финала, поради странното правило само две представителки на една страна да биват допуснати на финал. Така третата американка в топ 8 Джордан Чайлс с резултат 14.216 трябваше да се прости с шансовете си за класиране, защото две нейни сънароднички записаха по-добро класиране.

Така от девета позиция Валентина Георгиева заслужи място на финала и стана първата представителка на България сред осемте най-добри на планетата в спортната гимнастика 32 години по-късно. За последно в Барселона през 1992-ра Силвия Митова намери място на финала на земя.

Георгиева също така е единствената европейка на финала в Париж 2024 - другите са две американки, една бразилка (Ребека Андраде), една корейка (Сеоджеонг Йео), една севернокорейка (Чанг Ок Ан) и две канадки (Шалон Олсен и Елизабет Блак).

С най-висока оценка на този уред в пресявките е четирикратната олимпийска шампионка Симон Байлс (САЩ) - 15.300 точки, следвана от защитаващата титлата си от Токио 2020 Ребека Андраде (Бразилия) с 14.683 точки, Джейд Кери (САЩ) с 14.433 точки и други.

Финалът на прескок при жените в Париж 2024 е на 3 август.

2024 © Варна е

На 26 октомври освещават най-големия православен храм в света

Катедралата "Спасението на народа" е в румънската столица Букурещ 
На 26 октомври освещават най-големия православен храм в света

Катедралата "Спасението на народа" в Букурещ - най-големият православен храм в света, ще бъде осветена на 26 октомври в рамките на церемония, в която ще участва румънският патриарх Даниил и вселенският патриарх Вартоломей Първи, съобщава телевизия Диджи 24, цитирана от БНТ.

Сградата, по чието строителство се работи от 15 години, има впечатляващи размери, в интериора се откриват витражи с мозайки от стъкло от Мурано и светци, покрити със златно фолио, а на височина близо 127 метра от земята ще бие най-голямата в света свободно люлееща се камбана, разказва в репортаж телевизията. 

Над 8000 души се очаква да се съберат на алеята пред катедралата на 26 октомври.

Други 3000 вярващи ще имат възможност да се помолят пред Светия олтар по повод освещаването на храма.

Телевизията изтъква, че катедралата с височина 126 метра "чупи рекорд след рекорд" - кръстът на най-големия купол е с височина 7 метра и тежи 7 тона, а камбаната, на която е изобразен ликът на патриарх Даниил, тежи 25 тона.

"Иконостасът на националната катедрала е най-големият в света. Осъществен е в мозаечна техника и е единствен в православния свят с внушителните си размери: 23 метра височина и 18 метра ширина", изтъкна говорителят на Румънската патриаршия Адриан Агаки.

Най-голямата икона е на Христос Спасител и заема около 300 квадратни метра, а създаването й е отнело около шест месеца, посочва художникът Сорин Кърлан.

На входа е разположен огромен витраж, изобразяващ Възнесение Христово, който е с площ от 96 квадратни метра. Катедралата има 392 прозореца, като над 100 от тях са с витражи, както и 28 бронзови автоматични врати.

Изображенията на всички светци от православния календар са представени по стените на катедралата. Стотици хора са работили по създаването на иконите чрез техниката на мозайката, като на някои места са използвани също скъпоценни камъни и златно фолио, разказва още телевизията.

"За иконата на Божията майка е използвана мозайка от стъкло от Мурано, което съдържа в себе си златно фолио", разкрива монахинята майка Мария.

Работата по катедралата, намираща се недалече от Двореца на парламента, започна преди 15 години и струва до момента 270 милиона евро. Най-голямата част от сумата - близо 200 милиона евро, са осигурени от държавния бюджет. Десет процента от сумата идва от дарения на вярващите, отбелязва телевизия Диджи 24.

2025 © Варна е / източник: БНТ; снимки: catedrala-nationala.ro