Израелска ракета удари православна църква в Газа

Гръцка православна църква е била ударена при израелските удари в Газа. Палестинските власти твърдят, че са загинали 18 души. Израел съобщи, че храмът е пострадал при атака срещу команден център на Хамас. Гърция осъди бомбардирането на църквата, която е най-старата в Ивицата Газа. Жителите на анклава все още са в очакване на хуманитарната помощ. Тя продължава да е блокирана в Египет.

През последните две седмици православната църква Свети Порфирий в Газа е била убежище за бягащите от бомбардировките. В нея се криели около 300 души.

"Това беше църква на 2000 години. Вътре нямаше оръжие. Само цивилни и деца".

"С часове хора от Газа разравят отломките, оцелели обаче не открили".

"Вече няма безопасно място в Газа. Това е място за молитви. Кръвта на мюсюлмани и християни е една и съща", коментира Абу Халил, жител на Газа.

Гръцкото министерство на външните работи определи случилото се като "ужас". Йерусалимската патриаршия осъди нападението и заяви, че "няма да се откаже от своя религиозен и хуманитарен дълг" да оказва помощ.

Дулата на израелските танкове продължават да обграждат Ивицата Газа. 14 дни след атаката на Хамас началото на сухопътната операция все още е в режим "изчакване". Израелският военен министър увери, че "скоро ще бъдат издадени нови заповеди", а войниците ще "видят Газа отвътре".

"Ще нанесем жестоки удари на нашите врагове, за да постигнем победа. Готови ли сте да победите?", заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху.

От другата страна на стената цивилните в Ивицата Газа са в очакване на хуманитарната помощ.

Водата, която пият, отдавна е солена. Питейна няма. Храната почти свършва. Домовете им са палатки. В Хан Юнис живеят почти от седмица. Напуснали северната част на Газа след заповедта на израелската армия за евакуация на юг.

"Стигнахме дотук пеша. Тръгнахме около 40 души - дъщерите ми, внуците ми и роднини. Вървяхме с часове. Всеки път, когато спирахме, ни казваха да продължим на юг, защото не е безопасно", споделя Ранда Хамуда, учителка от Ивицата Газа.

Вече се намират на около 8 километра от границата с Египет, но сигурност все още няма.

"Първите два дни, когато пристигнахме, имахме само одеяло. Първата нощ в палатка беше нещо различно. Не, че тя защитава много. Спим върху пясък, насекоми, тръни, гущери", добави Ранда.

За гориво трябва да се чака с часове на опашки. Лекари съобщават, че болниците отдавна са препълнени, а лекарствата са изчерпани.

"Тези камиони не са просто камиони, те са спасение, те са разликата между живота и смъртта за толкова много хора в Газа", заяви главният секретар на ООН Антонио Гутериш.

След договорката между президентите на Съединените щати и Египет пропускателният пункт Рафа да бъде отворен камионите с хуманитарна помощ остават блокирани на египетска територия. Строители от Египет ремонтират пътя, повреден от израелските бомбардировки.

"Всяка по-нататъшна ескалация или дори продължаването на военните действия ще бъдат катастрофални за хората от Газа", каза още Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците.

Дори преди войната анклавът оцеляваше от хуманитарна помощ. Според статистиките на международните организации прехраната на 60% от жителите на Газа е зависела от пратки отвън.

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.