Израелска ракета удари православна църква в Газа

Гръцка православна църква е била ударена при израелските удари в Газа. Палестинските власти твърдят, че са загинали 18 души. Израел съобщи, че храмът е пострадал при атака срещу команден център на Хамас. Гърция осъди бомбардирането на църквата, която е най-старата в Ивицата Газа. Жителите на анклава все още са в очакване на хуманитарната помощ. Тя продължава да е блокирана в Египет.

През последните две седмици православната църква Свети Порфирий в Газа е била убежище за бягащите от бомбардировките. В нея се криели около 300 души.

"Това беше църква на 2000 години. Вътре нямаше оръжие. Само цивилни и деца".

"С часове хора от Газа разравят отломките, оцелели обаче не открили".

"Вече няма безопасно място в Газа. Това е място за молитви. Кръвта на мюсюлмани и християни е една и съща", коментира Абу Халил, жител на Газа.

Гръцкото министерство на външните работи определи случилото се като "ужас". Йерусалимската патриаршия осъди нападението и заяви, че "няма да се откаже от своя религиозен и хуманитарен дълг" да оказва помощ.

Дулата на израелските танкове продължават да обграждат Ивицата Газа. 14 дни след атаката на Хамас началото на сухопътната операция все още е в режим "изчакване". Израелският военен министър увери, че "скоро ще бъдат издадени нови заповеди", а войниците ще "видят Газа отвътре".

"Ще нанесем жестоки удари на нашите врагове, за да постигнем победа. Готови ли сте да победите?", заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху.

От другата страна на стената цивилните в Ивицата Газа са в очакване на хуманитарната помощ.

Водата, която пият, отдавна е солена. Питейна няма. Храната почти свършва. Домовете им са палатки. В Хан Юнис живеят почти от седмица. Напуснали северната част на Газа след заповедта на израелската армия за евакуация на юг.

"Стигнахме дотук пеша. Тръгнахме около 40 души - дъщерите ми, внуците ми и роднини. Вървяхме с часове. Всеки път, когато спирахме, ни казваха да продължим на юг, защото не е безопасно", споделя Ранда Хамуда, учителка от Ивицата Газа.

Вече се намират на около 8 километра от границата с Египет, но сигурност все още няма.

"Първите два дни, когато пристигнахме, имахме само одеяло. Първата нощ в палатка беше нещо различно. Не, че тя защитава много. Спим върху пясък, насекоми, тръни, гущери", добави Ранда.

За гориво трябва да се чака с часове на опашки. Лекари съобщават, че болниците отдавна са препълнени, а лекарствата са изчерпани.

"Тези камиони не са просто камиони, те са спасение, те са разликата между живота и смъртта за толкова много хора в Газа", заяви главният секретар на ООН Антонио Гутериш.

След договорката между президентите на Съединените щати и Египет пропускателният пункт Рафа да бъде отворен камионите с хуманитарна помощ остават блокирани на египетска територия. Строители от Египет ремонтират пътя, повреден от израелските бомбардировки.

"Всяка по-нататъшна ескалация или дори продължаването на военните действия ще бъдат катастрофални за хората от Газа", каза още Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците.

Дори преди войната анклавът оцеляваше от хуманитарна помощ. Според статистиките на международните организации прехраната на 60% от жителите на Газа е зависела от пратки отвън.

Всеки втори възрастен в ЕС е с наднормено тегло, но Европа няма единен подход към затлъстяването, а за неговата диагностика, лечение и профилактика се действа фрагментарно. Това коментира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той е сред членовете на Европейския парламент, които отправиха въпроси към Европейската комисия за необходимостта ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване и да подкрепя борбата с него. 

"В отговора, който получихме от името на еврокомисаря по здравеопазването Оливер Вархеи, се посочва, че държавите членки организират и предоставят здравни услуги, а Световната здравна организация отговаря за Международната класификация на болестите и ЕК няма роля в този процес", информира Емил Радев. По думите му обаче фактът, че здравеопазването е национална компетентност, не може да бъде аргумент за липсата на обща визия по проблем, който засяга милиони европейци. Като се позова на данни на Евростат, Емил Радев изтъкна, че

половината възрастни в ЕС (50,6%) са с наднормено тегло, 17% са със затлъстяване, а годишните разходи за справяне със затлъстяването се оценяват на близо 70 млрд. евро. 

В мотивите за въпросите си към ЕК евродепутатите припомнят, че затлъстяването вече е определяно като хронично заболяване от Световната здравна организация и Американската медицинска асоциация, а Европейският парламент в своя резолюция от декември 2023 г. призовава Комисията да следва 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) също се застъпва за признаването му като хронично заболяване на равнището на ЕС.

"Когато милиони живеят с едно и също хронично заболяване, това не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве. ЕС разполага с редица инструменти и финансов ресурс за борба със затлъстяването, но е необходимо отделните инициативи да се превърнат в последователна европейска политика", подчерта Емил Радев. 

От отговора на ЕК става ясно, че държавите членки получават подкрепа в борбата с незаразните болести и свързаните с тях рискови фактори, включително затлъстяването, чрез инициативата "По-здрави заедно". Програмата "ЕС в подкрепа на здравето" (EU4Health) също финансира съвместни действия като PreventNCD, Health4EUKids и проекта PODiaCar. Комисията посочва още, че планът "Сърца в безопасност" включва превенцията като един от основните си стълбове, а Порталът за знания за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията предоставя полезна информация за тази цел. 

Значителен ресурс е насочен и към научните изследвания. По линия на "Хоризонт Европа" са инвестирани над 2,7 млрд. евро в научни изследвания и иновации, свързани със затлъстяването, диабета и храненето. Комисията насочва и към Портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки, където се публикуват възможностите за финансиране на бъдещи изследвания.

В отговора на ЕК е засегната и темата за дискриминацията и тормоза, особено по отношение на децата. Комисията посочва, че в приетия през февруари тази година план за действие срещу кибертормоза са предвидени мерки за защита, превенция, подкрепа за жертвите и подобряване на механизмите за докладване, в това число и при тормоз, свързан с външния вид.